Нещастникът си въобразява, че ако го накара да говори, ще го предизвика и ще го вкара в капана. Само че надали е чел Ницше; Брейди е готов да се обзаложи, че онзи си пада по романите на Джон Гришам. Ако изобщо чете художествена литература де. „Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб“. Аз съм бездната, старче. Аз!
Разбира се, отстраняването на ченгето е по-голямо предизвикателство, отколкото елиминирането на разяжданата от угризения Оливия Трилони… но той няма да забрави каква невероятна тръпка изпита, като я накара да си посегне на живота, и няма търпение да опита отново. В известно отношение беше още по-вълнуващо, отколкото да направи на пихтия ония леваци, чакащи за работа пред Общинския център. Защото изискваше ум, отдаденост и планиране. А помощта от ченгетата беше неочаквана премия. Дали са се досетили, че неверните им предположения отчасти са довели до самоубийството на милата Ливи? Хънтли сто на сто не се е усетил — подобна възможност никога не би хрумнала на този сухар с паниран мозък. Обаче Ходжис… Той може би се е усъмнил. Може би няколко мишлета вече гризат жиците в ума му на опитно ченге. Дано е така, а пък ако не е, Брейди ще му го каже. В сайта „Синия чадър“. Така или иначе играта се ръководи само и единствено от Брейди Хартсфийлд. Няма две мнения по този въпрос. При акцията в Общинския център действа, образно казано, с ковашки чук. При госпожа Оливия Трилони използва скалпел.
— Абе, ти слушаш ли ме? — озъбва се Фреди.
Той се усмихва:
— Май се отплеснах за малко.
Никога не лъжи, когато можеш да си откровен. Истината невинаги е най-безопасният изход, но в повечето случаи е така. Как ли ще реагира приятелката му, ако ѝ каже, че е Убиеца с мерцедеса? Или ако изтърси: „Фреди, в мазето държа близо пет кила самоделен пластичен експлозив.“
Тя се взира в него, сякаш чете мислите му, и за миг го жегва безпокойство. После му казва:
— Много се трепеш, пич. Хич не е лесно да бачкаш на две места. Ще се скапеш.
— Искам да се върна в колежа и за таксата разчитам само на себе си. А и за мама трябва да се грижа…
— Мама — пияна-заляна. Опустошителка на евтино вино.
Брейди отново се усмихва:
— По-скоро е опустошителка на водка.
— Покани ме на гости — предлага Фреди. — Ще я заведа на сбирка на шибаните Анонимни алкохолици, ако ще и насила.
— Безсмислено е. Сещаш ли се какво е казала Дороти Паркър19? „Можеш да заведеш коня на водопой, но не и да го накараш да пие. Можеш да приобщиш уличницата към културата, но не и да я накараш да мисли.“
Фреди се позамисля, после отмята глава и се разсмива (гласът ѝ е предрезгавял от цигарите „Марлборо“):
— Представа си нямам коя е тая Дороти Паркър, ама това ще го запомня. — Престава да се смее и добавя:
— Виж, не се бъзикам: защо не помолиш Фробишър за повече работа? Другото ти занимание е губене на време.
— Ще ти обясня защо не моли Фробишър за повече работа. — Антъни Фробишър незабелязано е излязъл на товарната рампа и е застанал до тях. Млад е и носи очила — типичен сухар, който почти денонощно кисне пред компютъра. Прилича на повечето служители в „Дискаунт Електроникс“. Брейди също е млад, но изглежда много по-добре от Тоунс Фробишър. Което не означава, че е красавец, обаче на него не му пука. Даже е по-добре, защото предпочита да не се набива на очи.
— Я сподели с нас. — Фреди смачква фаса си в рампата. Отвъд паркинга за зареждане на магазина, намиращ се в южното крило на търговския център „Бърч Хил“, са паркирани колите (предимно стара таратайки) на служителите и три яркозелени фолксвагена „костенурка“. Тях ги мият редовно и предните им стъкла блестят под яркото слънце. От двете страни на всеки е написано с големи сини букви: „ПРОБЛЕМ С КОМПЮТЪРА? ПОВИКАЙ КИБЕРПАТРУЛА НА ДИСКАУНТ ЕЛЕКТРОНИКС!“
— „Съркит Сити“ фалира, „Бест Бай“ едва се крепи — обяснява Фробишър с тона на учител, говорещ пред класа. — „Дискаунт Електроникс“ също е пред последно издихание като още няколко дейности, берящи душа вследствие на компютърната революция: издаването на вестници и на книги, магазините за плочи и дискове, пощенските услуги. Изредих само няколко от дългия списък.
— Магазини за плочи? — Франки запалва поредната цигара. — Имат ли надгробни?
19
Дороти Паркър (1893-1967) — американска авторка на стихотворения, драматургични и сатирични творби и на сценарии, известна със своето остроумие и наблюдателност. — Б. пр.