— Хей! — извиква Робинсън. — Сладоледаджията! Почакай!
Робинсън прекосява на бегом моравата, а кучето му — голям ирландски сетер — го следва по петите. Зад тях подтичва и сестричката му, която е на около девет.
— Вземи ми шоколадов, Джери! — провиква се тя. — Моооля!
Дори името му е като на белокож. Джером. Джери. Обидно е. Защо не Треймор? Или Девън? Или Лерой? Защо да не е шибаният Кунта Кинте28!?
Джером е с мокасини на босо и глезените му са боядисани в зелено от тревата, която преди малко е косил за бившето ченге. Несъмнено хубавото му лице е грейнало в усмивка. Брейди е готов да се басира, че видят ли усмивката му, гаджетата, с които хубавецът излиза през уикенда, разтварят обятия и гащите им падат: „Ела, Джери, изяж ме!“
Самият Брейди не е бил никога с момиче.
— Как си, приятел? — пита Джером.
Брейди се ухилва — слязъл е от фургончето и стои до прозорчето, през което подава сладоледа.
— Добре съм — отговаря. — Смяната ми е към края си, което винаги ми повишава настроението.
— Остана ли от шоколадовия? Малката русалка иска шоколадов.
Брейди вдига палец, устните му още са разтегнати в усмивка — същата усмивка, която беше скрил зад маската на клоун, когато натисна газта до дупка и се вряза в тълпата безработни смотаняци пред Общинския център.
— Ще те уредим, приятел!
Сестричката дотичва, очите ѝ блестят, плитчиците ѝ подскачат.
— Не съм ти малката русалка, Джери, много мразя!
Тя е на около девет и колкото и да е абсурдно, името ѝ също е на бяла жена: Барбара. Чернокожа на име Барбара звучи на Брейди толкова сюрреалистично, че даже не го дразни. Единственото същество в семейството с име на чернилка е кучето, което се е изправило на задните си лапи, подпряло е предните на фургончето и върти опашка.
— Долу, Одел! — скастря го Джером, то сяда на земята и жизнерадостно пъхти.
Брейди се обръща към Джером:
— А за теб какъв да бъде?
— Ванилов — бял.
„Ще ти се да си бял“ — мисли си Брейди и им подава сладоледите.
Старае се да държи Джером под око, да е информиран за него, защото Джери е единственият, с когото бившето ченге общува напоследък. През последните два месеца ги наблюдава често, когато са заедно, и се е убедил, че Ходжис се отнася с момчето като с приятел, а не като с наемен работник. Самият Брейди никога не е имал приятели. Приятелите са опасни, те служат само за едно — за залъгалка на егото. Нещо като емоционални защитни мрежи. Към кого се обръщаш, когато ти е кофти? Към приятелите си, разбира се. И те веднага изръсват тъпотия от рода на: „О, божичко“ „Горе главата“ „С теб сме“ и „Дай да пийнем по едно“. Джером е само на седемнайсет, не може да излезе с Ходжис „да пийнат по едно“ (освен безалкохолно), но може да изломоти: „Горе главата“ или „С теб съм“. Затова трябва да се наблюдава.
Госпожа Трилони нямаше приятели. Нямаше и съпруг. Имаше само болна майка. Ето защо му беше лесно с нея, особено след като ченгетата я подхванаха. Всъщност те свършиха половината му работа. Другата половина си я свърши сам, и то буквално под носа на хърбавата кучка.
— Заповядай — казва на Джером и му подава сладоледите. Де да бяха подправени с арсен! Или може би с варфарин. Натъпчи ги с варфарин, та келешите да бълват кръв от устата, от очите, от ушите. И от ануса, разбира се. Представя си как децата от квартала изпускат раниците и безценните си мобилни телефони, как от всяка дупка на телата им се лее кръв. Какъв ефектен трилър ще се получи!
Джером подава десетдоларова банкнота, а Брейди заедно с рестото му връчва кучешка бисквита:
— За Одел.
— Благодаря ви, господине! — изчуруликва Барбара и близва от шоколадовия сладолед. — Чудесен е!
— Да ти е сладко, миличка — отвръща Брейди.
Той кара фургончето „Хапни сладко“, обикаля по адреси с фолксвагена на „Киберпатрул“, но основната му работа това лято е К. Уилям Ходжис (ДВО). Работата му е да накара Ходжис (ДВО) да използва онзи револвер.
Потегля към фабриката за сладолед на Лоуб, за да върне фургончето и да се преоблече. По пътя стриктно спазва ограниченията на скоростта.
Внимание, предпазливост, безопасност.
3.
След като си тръгва от „Демазио“ — с кратко отклонение, за да се разправи с грубияните под надлеза, които тормозеха хлапето, — Ходжис обикаля с тойотата из града без посока и без цел. Или поне така си мисли, докато изведнъж си дава сметка, че се е озовал на Лайлак Драйв в Шугър Хайтс, тузарския крайезерен квартал. Спира и паркира срещу алея, преградена с желязна порта, на един от каменните стълбове на която има табелка с номер 729.
28
Кунта Кинте (1750-1822) — роден в Гамбия американски роб, емблематичен за страданията на африканките през робството, герой на биографичния роман „Корени: Сагата на едно американско семейство“ и едноименна телевизионна поредица. — Б. пр.