Открива, че посреща предизвикателството с ентусиазъм, и тази мисъл го развеселява.
5.
На път за вкъщи Брейди се отбива в пицарията на Сами и взема малка пица с пеперони и гъби. Щеше да вземе от големите, ако очакваше и майка му да изяде две-три парчета, но от опит знае, че няма да се случи.
Друго си е, ако беше с пеперони или с водка „Попов“. Ако предлагаха с „Попов“, без колебание щеше да купи не средна, а направо голяма.
Къщите в Норт Сайд са еднотипни общински жилища, строени през периода между войните в Корея и във Виетнам, което обяснява защо са еднакви и вече започват да се скапват. Свечерява се, но на повечето буренясали морави още са разхвърляни пластмасови играчки. Къщата на Хартсфийлд е на Елм Стрийт 49, но въпреки названието ѝ34 по улицата няма брястове и надали някога е имало.
Всички улици в този квартал, наричан по понятни причини Нортфийлд35, носят имена на дървета.
Брейди паркира зад трошката на майка си — ръждясала хонда, която има нужда от нов ауспух, нов прекъсвач и нови свещи. И стикер за извършен технически преглед.
„Нека тя ги смени“ — казва си Брейди. Но майка му няма да си мръдне пръста. Пак той трябва да ги оправи. Както всичко друго.
„Както се оправих с Франки. Когато мазето беше само мазе, а не моят команден център.“
Брейди и Дебора Ан Хартсфийлд никога не говорят за Франки.
Вратата е заключена. Поне успя да я научи на това, макар че, бог му е свидетел, не беше никак лесно. За нея думата „Добре“ решава всички проблеми в живота. Ако ѝ кажеш: „Прибери млякото в хладилника, след като си налееш“, тя ще отвърне „Добре“. А като се върнеш вечерта, го заварваш на плота, вече вкиснало. Ако я помолиш: „Пусни пералнята, за да имам утре чиста манта за фургона със сладолед“, пак ще чуеш „Добре“. Но като надникнеш в килера, кошът с мръсни дрехи си стои препълнен.
Врявата от телевизионния екран го посреща като поздрав. Плямпат нещо за „изпитание за неприкосновеност“, значи майка му гледа „Сървайвър“. Сто пъти ѝ е обяснявал, че в състезанието всичко е нагласено. Тя казва „Добре, знам“, но никога не го пропуска.
— Аз съм, мамо!
— Здравей, муцинко! — Заваля думите съвсем леко, което го радва — още не се е натряскала. „Ако бях черният ѝ дроб — казва си той, — някоя нощ, докато хърка с отворена уста, щях да изскоча и да избягам на майната си.“
И все пак, влизайки в хола, усеща особена възбуда — ненавистна тръпка на очакване. Майка му седи на дивана по копринения бял халат, подарък от него за Коледа, и там, където дрехата се разтваря на бедрата ѝ, — той вижда още нещо бяло. Бельото ѝ. Гащички звучи прекалено секси и Брейди отказва да свърже тази дума с майка си, но тя е там, в съзнанието му: змия, свита в отровен храст. Вижда и очертанията на зърната ѝ. Не е редно такива неща да го възбуждат — тя е близо петдесетгодишна, вече има паласки, тя е майка му, за бога — но…
Но.
— Нося пица — казва Брейди, вдига кутията и си помисля: „Вечеряла съм.“
— Вечеряла съм — казва тя. Сигурно. Няколко листа маруля и малка кофичка кисело мляко. Така поддържа каквото е останало от линията ѝ.
— Любимата ти — уточнява Брейди и си помисля: „Хапни я ти, муцинко.“
— Хапни я ти, сладичък — изчуруликва тя. Вдига чашата си и отпива малка глътка като дама. Къркането започва после, когато вече си е легнал и тя си мисли, че е заспал.
— Вземи си кока-кола и седни до мен. — Потупва дивана. Халатът се разгръща още малко. Бял халат, бели гащички.
„Бельо! — напомня си той. — Бельо, нищо повече, тя е моята майка, тя е мама, а когато е мама, това е само бельо.“
Мама проследява погледа му и се усмихва. Халатът остава разгърнат.
— Тази година сървайвърите са на Фиджи — обяснява и бърчи чело. — Май беше Фиджи. Все тая — някакъв си остров. Да погледаме заедно, а?
— Не, ще сляза в мазето да поработя.
— Върху какво, муцинко?
— Нов модел рутер. — Тя не различава рутер от мистрия, така че няма страшно.
— Някой ден ще изобретиш нещо велико и ще забогатеем! Ти си моят гений. И тогава — сбогом, електронен магазин. Сбогом, сладоледено фургонче. — Гледа го втренчено, очите ѝ са леко разфокусирани от водката. Той не знае какво количество изгълтва през деня; безсмислено е да брои празните бутилки, защото тя ги хвърля някъде, но му е ясно, че има удивителен капацитет.