— Благодаря ти — промърморва. Пряко себе си се чувства поласкан. Чувства и още нещо. Също пряко себе си.
— Дай на мамчето целувка, муцинко.
Брейди пристъпва към дивана, като се старае да не гледа надолу към зейналия халат и да не обръща внимание на пълзящото усещане под колана си. Мама накланя глава, но миг преди той да я целуне, се извръща и притиска влажните си, полуотворени устни върху неговите. Брейди усеща вкуса на алкохол и аромата на парфюма, който майка му винаги си пръска зад ушите. И на други места си пръска.
Тя слага длан на тила му, разрошва косата му (тръпки пробягват по гърба му чак до слабините) и лизва горната му устна — леко, само за секунда. После се отдръпва и го гледа прехласнато като старлетка.
— Съкровището ми! — продумва задъхано, досущ героиня от онези романтични филми, в които актьорите размахват саби, а циците на актрисите, повдигнати от корсетите, циците им, преливат от дълбоките им деколтета.
Той припряно се отдръпва. Мама се усмихва и забива поглед в екрана на телевизора, на който красиви млади хора по бански спринтират по брега. С леко треперещи ръце Брейди отваря кутията с пицата, взема едно парче и го пуска в купичката ѝ със салата.
— Изяж го. Ще попие алкохола. Поне донякъде.
— Не бъди лош с мамчето — промърморва тя, но без капка жлъч или огорчение. Загръща бедрата си с халата — машинално, защото вече се е върнала в света на сървайвърите, решена да разгадае кой ще бъде изгонен тази седмица от острова. — И не забравяй колата ми, Брейди. Необходим ѝ е стикер за технически преглед.
— Необходими са ѝ още куп неща — промърморва той и отива в кухнята. Взема от хладилника бутилка кока-кола и отваря вратата към мазето. Постоява в тъмнината няколко секунди, после изрича една-единствена дума: „Контрол.“ Луминесцентните лампи долу се включват (инсталира ги сам, също както сам ремонтира избеното помещение).
Слиза по стълбището и се сеща за Франки. Почти винаги си спомня за него, озове ли се на мястото, на което той умря. Не мислеше за Франки само през седмиците, когато подготвяше удара в Общинския център. Тогава всичко друго бе напуснало съзнанието му и това беше такова облекчение!
„Брейди“ — беше казал Франки. Последната му дума на планетата Земя. Стоновете и хъркащите звуци не се брояха.
Той оставя пицата и кока-колата на работната си маса в средата на помещението, влиза в мъничката тоалетна и си смъква панталона. Не може да се храни, не може да работи по новия проект (със сигурност не е рутер), не може да мисли, докато не свърши една неотложна работа.
В писмото си до шишкавото бивше ченге казваше, че си е сложил кондом, защото адски се е възбудил, когато е прегазил безработните пред Общинския център. По-нататък заявяваше, че мастурбира, докато преживява случката отново и отново. Ако беше вярно, терминът „автоеротичен“ щеше да се изпълни с ново съдържание, само че не беше. Писмото беше пълно с лъжи; всяка целеше да навие пружината на Ходжис още малко и изфабрикуваните сексфантазии не бяха най-големите измислици.
Брейди всъщност няма особен интерес към момичетата и те го усещат. Може би затова се разбира така добре с колежката си Фреди Линклатър, киберлесбийката в „Дискаунт Електроникс“. Нищо чудно Фреди да го мисли за гей. Обаче не е. Брейди е загадка за самия себе си — представлява някакъв особен, оклюзионен атмосферен фронт36, — но в едно е сигурен: не е асексуален или поне не напълно.
С майка му си имат страшна готическа тайна, за която не бива да мисли, освен при крайна необходимост. Тогава трябва да се отърве от необходимостта и отново да избута тайната на скришното ѝ място в ума си.
„Мамо, виждам ти гащичките“ — казва си и свършва работата максимално бързо. В шкафчето има вазелин, но той не го използва. Иска да се прежули.
6.
Брейди се връща до широката работна маса в командния си център и изрича друга дума. Този път думата е „Хаос“.
На отсрещната стена на избеното помещение, на около метър от пода, е монтиран дълъг рафт. Върху него са строени в редица седем лаптопа — отворени са, но екраните им са тъмни. Пред рафта има стол на колелца, с който Брейди бързо се придвижва от един към друг лаптоп. С произнасянето на магическата дума и седемте екрана оживяват. На всеки се появява числото 20, заменя го 19, после 18. Ако Брейди позволи на обратното броене да достигне нула, ще се задейства програма, която ще изтрие цялата информация от твърдите дискове и ще я замести с „маймунски“ знаци.
— Тъмно — изрича той и обратното броене спира, цифрите изчезват, а на тяхно място се появяват сцени от „Дивата орда“37 — любимия му филм.
36
Оклюзионен фронт (англ.
37