Беше опитал с апокалипсис и армагедон — много по-добри команди според него, много по-категорични, вдъхващи усещане за безвъзвратност, но програмата за разпознаване на думи се затрудни с тях, а той не иска да загуби файловете си заради глупава засечка. Двусричните думи са по-сигурни. Не че в шест от седемте компютъра има кой знае какво. Само в номер три се съхраняват данни, които шишкавото ченге би нарекло „уличаваща информация“, обаче му харесва да наблюдава своята величава армия от компютри, светещи в готовност както в момента. Така мазето се превръща в истински команден център.
Брейди се мисли за създател, както и за разрушител, но го тормози, че досега не е създал нещо гениално, с което да смае света, и е възможно никога да не успее. Че е само (в най-добрия случай) гений втора категория.
Красноречив пример е „Рола“. Идеята за това изобретение му хрумна внезапно, в изблик на вдъхновение, докато една вечер чистеше хола с прахосмукачката (подобно на прането тази домакинска работа беше под нивото на дама като майка му). Скицира уред, който приличаше на табуретка на колелца, с мотор и със закрепен отдолу къс маркуч. Смяташе, че с елементарна компютърна програма може да накара този уред да се движи из стаята и да изсмуква праха, а ако се натъкне на препятствие — стол или да речем стена — да се обръща сам и да поема в друга посока.
Захвана се да конструира прототип, после случайно видя как уред, подобен на неговата „Рола“, се „труди“ усърдно на витрината на скъп магазин за бяла техника в центъра на града. Дори наименованието беше подобно — уредът се наричаше „Румба“. Някой го беше изпреварил и този някой вероятно беше спечелил милиони. Не беше честно, но какво ли е честно на този свят? Животът е тъпо панаирджийско стрелбище с тъпи награди.
Настроил е телевизорите вкъщи така, че с майка му хващат не само основните канали, но допълнителните (включително някои екзотични „екстри“ като „Ал Джазира“), без да дават пукната пара — да го духат „Тайм Уорнър“, „Комкаст“ и „Ексфинити“38.
Хакнал е и дивиди плейъра, за да чете не само американски дискове, но и от целия свят. Лесно е — три-четири бързи операции с дистанционното плюс шестцифрен код за разпознаване. Направил си е труда, но има ли полза? На Елм Стрийт 49 — не! Мама отказва да гледа друго освен това, което четирите големи канала ѝ тъпчат в главата, а той през повечето време или е на някое от двете си работни места, или е тук, в мазето, където върши истинската си работа.
Да хващаш безплатно всякакви програми е супер, но е незаконно. Май и бърникането в дивиди плейъра е незаконно. Да не говорим за хакерските му удари в „Редбокс“ и в „Нетфликс“39.
Всичките му най-добри идеи са незаконни. Както джаджа 1 и джаджа 2.
Джаджа 1 беше на седалката до него, докато през онази мъглива априлска утрин мерцедесът на госпожа Трилони се отдалечаваше от Общинския център, а от смачканата решетка и по предното стъкло течеше кръв. Идеята хрумна на Брейди през мъглявия му период преди три години, след като вече беше решил да убие много хора наведнъж — щеше да е неговата терористична акция, — но още нямаше конкретен план как, къде и кога да го направи. Идваха му всякакви идеи, беше превъзбуден, спеше много малко. През онези дни непрекъснато се чувстваше така, сякаш е изпил цял термос силно кафе, примесено с амфетамини.
Джаджа 1 беше модифицирано дистанционно за телевизор, на което беше присадил „мозък“ под формата на микрочип, и с батерии за разширяване на обхвата, макар че и с тях резултатът не беше задоволителен. Ако насочиш устройството към светофар от двайсет-трийсет метра разстояние и натиснеш бутона веднъж, от червено светва жълто. Ако натиснеш два пъти, светофарът от червено превключва на мигащо жълто, а при три натискания — направо на зелено.
Брейди беше много доволен от изобретението си и го беше използвал няколко пъти на натоварени кръстовища, като паркираше наблизо (винаги беше със старото си субару — фургончето със сладоледа щеше да се набива на очи.) След няколко коли, които се разминаха на косъм, най-сетне успя да предизвика инцидент. Само чукване и огъната броня, обаче му капеше мед на душата, като гледаше как двамата шофьори се препират чия е вината. В един момент изглеждаше, че ще се стигне до юмручен бой.
Малко след това изобрети джаджа 2, но всъщност първата му помогна да вземе крайното решение, защото рязко увеличаваше шанса му за успешно бягство. Разстоянието от Общинския център до изоставения склад, където беше решил да изостави сивия мерцедес на госпожа Трилони, беше точно три километра. По маршрута, който бе планирал, имаше девет светофара, а великата джаджа щеше да му помага. Само че през онази сутрин — да му се не види и късметът! — всички светофари светеха зелено. Брейди си даваше сметка, че сигурно е заради ранния час, но въпреки това беше вбесяващо.
38
39