„Ако нямах тази джаджа — казва си, докато върви към килера в дъното на избеното помещение, — поне четири светофара щяха да са червени. Такъв ми е животът.“
Джаджа 2 беше единственото му изобретение, което му донесе някаква печалба. Не кой знае каква, но както всеки знае, парите не са всичко на този свят. Освен това без нея нямаше да се сдобие с мерцедеса. А без мерцедеса големият му удар пред Общинския център нямаше да се осъществи.
Добрата стара джаджа 2.
Вратата на килера е заключена с голям катинар. Брейди го отваря с един от ключовете на връзката си. Вътре вече свети — пак луминесцентни лампи. Килерът изглежда още по-тесен, отколкото е всъщност, заради рафтовете от обикновени дъски. На един са подредени девет кутии от обувки. Във всяка има по петстотин грама самоделен пластичен експлозив. Изпробвал е забърканата от него дяволска смес в изоставена каменоломна извън града — направи голямо „Бум!“.
„Ако бях в Афганистан — мисли си, — с чалма на главата, издокаран със смешна роба като хавлия за баня, основното ми занимание щеше да е взривяването на бронетранспортьори.“
На другия рафт в друга кутия от обувки има пет мобилни телефона — от тези, които не могат да се проследяват и които наркопласьорите в Лоутаун наричат „еднодневки“. Продават се в минимаркетите и в по-свестните дрогерии. Тези телефони са неговият проект за тази вечер. Трябва да се модифицират така, че при набиране на даден номер и петте да иззвънят и да задействат детонаторите в кутиите за обувки. Всъщност още не е решил да използва експлозива, но нещо го подтиква. Да, определено! В писмото си до шишкавото ченге беше заявил, че не изпитва никакво желание да повтори „шедьовъра“ си, но това беше поредната лъжа. Ще зависи много от самия Шишко. Ако ексченгето (ДВО) направи това, което Брейди иска от него (също като госпожа Трилони), той е уверен, че желанието му ще постихне, поне за известно време.
А ако не… тогава…
Взема кутията с телефоните и понечва да излезе от килера, но се спира и поглежда назад. На друг рафт има подплатен елек за лов и риболов, купен от „Ел Ел Бийн“40.
Ако възнамеряваше да ходи на лов или на риболов, би трябвало да вземе размер M — той е слаб и строен, — но този е XL. На предницата има щампа с Усмивко — онзи, озъбения, с черните очила. В елека има още четири петстотинграмови блокчета пластичен експлозив — две във вътрешните, две във външните джобове. Подплатата изглежда обемиста, защото е натъпкана с метални топчета за сачмени лагери (точно като тези в Бияча на Ходжис). Срязал е тук-там хастара, за да ги изсипе вътре. Дори му мина през ума да помоли мама да зашие прорезите и тази мисъл го накара здравата да се посмее, докато ги запечатваше с яко индустриално тиксо.
„Моят елек-бомба“ — мисли си с умиление.
Няма да го използва… вероятно няма да го използва, но в идеята има нещо привлекателно. Така би сложил край на всичко. Край на „Дискаунт Електроникс“, край на посещенията по домовете с „Киберпатрул“, за да изважда фъстъчено масло и трохи от кракери от компютрите на изкукали дъртаци, край на обиколките с фургона със сладолед. Край на змиите, пълзящи в съзнанието му. Или под колана му.
Представя си как ще го направи на някой рокконцерт — знае, че Спригстийн ще пее през юни в „Лейкфронт Арена“. Или например на 4 юли, Деня на независимостта, по време на парада по Лейк Стрийт, градското „стъргало“? Или може би на ежегодния Летен панаир и фестивал на уличното изкуство, който винаги се открива първата събота на август? Ох, колко ще е хубаво! Само дето… няма ли да представлява странна гледка с този подплатен елек в горещия августовски следобед?
Сигурно, но изобретателността му лесно ще се справи с подобни маловажни подробности, разсъждава той, слага на работния си плот телефоните за еднократна употреба и започва да изважда сим картите. Освен това самоубийственият елек, натъпкан с експлозив, е само… как се наричаше? Апокалиптичният вариант. Вероятно никога няма да го използва. Но е хубаво да го има подръка.
Преди да се върне горе, сяда пред компютър 3, влиза в интернет и влиза в „Под синия чадър на Деби“. Шишкавото ченге не е писало.
40
Американската компания