Надали ще пожелаете да поговорите с мен, нали? Не лице в лице, но има безопасно място, безопасно и за двама ни, на което можем да разговаряме от компютрите си. Нарича се „Под синия чадър на Деби“. Дори съм Ви извадил потребителско име, ако решите да опитаме. Потребителското име е otrelaw19.
Знам какво би направил всеки обикновен човек. Би занесъл това писмо в полицията, но позволете ми да Ви задам един въпрос. Какво направиха полицаите за вас, освен да Ви преследват като хрътки и да Ви лишат от сън? Макар че ето Ви идея — ако искате да умра, дайте им писмото: все едно ще опрете пистолет в главата ми и ще дръпнете спусъка, защото ще се самоубия.
Може да звучи налудничаво, но Вие сте единственият човек, заради когото продължавам да живея. Защото сте единственият човек, с когото мога да говоря. Единственият, който знае какво е да си в ада.
Сега ще чакам.
Госпожо Трилони, много, много, много СЪЖАЛЯВАМ.
Ходжис оставя писмото на масичката и измърморва:
— Гадина!
Джейни Патерсън кимва:
— И аз реагирах така.
— Поканил я е да се свърже с него…
Джейни го поглежда накриво:
— Поканил ли? Направо я е изнудил. „Направи го, иначе ще се самоубия.“
— Явно мислиш, че е приела предложението му. Някои от разговорите им ли видя? Може би към това писмо е имало и разпечатки?
Тя поклаща отрицателно глава:
— Оли споделила с майка ми, че води разговори с един, но думите ѝ, душевноболен, и се опитва да го убеди да потърси помощ, защото е извършил нещо чудовищно. Майка ми изпаднала в паника. Помислила, че Оли разговаря с този неуравновесен човек лице в лице — например в парка или в някое кафене. Напомням ти, че тя е почти на деветдесет. Чувала е за компютри, но не е наясно с практическите им приложения. Оли ѝ е обяснила — или поне се е опитала да ѝ обясни — за комуникациите в чат-стаи, но не съм сигурна доколко мама е разбрала. Запомнила е само, че Оли е говорила за син чадър, под който разговаря с този неуравновесен човек.
— Свързва ли човека с откраднатия мерцедес с касапницата пред Общинския център?
— Не е споменавала нещо, което да ме наведе на тази мисъл. Краткосрочната ѝ памет е доста замъглена. Ако я попиташ за бомбардировката на японците над Пърл Харбър, ще ти каже точно кога е чула новината по радиото и кой е бил говорителят. Но попитай я какво е закусвала или дори къде се намира и… — Тя вдига рамене. — Може да ти каже, а може и да не знае.
— Къде е в момента?
— В клиника „Слънчев кът“, на петдесетина километра от тук. — Джейни се засмива, но смехът ѝ е печален.
— Като чуя името, се сещам за онези класически мелодрами от поредицата „Стари ленти“, в които обявяват героинята за ненормална и я заточват в ужасна лудница със студени, мрачни помещения.
Тя извръща глава и се заглежда в езерото. Според Ходжис изражението ѝ е много интересно: едновременно замислено и тъжно, и борбено и дръзко. Колкото повече я наблюдава, толкова повече харесва това, което вижда. Бръчиците около очите ѝ показват, че е жена, която обича да се смее.
— Виждам се и аз в тези стари филми — добавя тя, като продължава да се взира в лодките, танцуващи по водата. — Аз ще съм лукавата сестра-интригантка, която наред с купища пари наследява задължението да гледа възрастен родител. Безсърдечната сестра, която гушва парите и натиква майка си в някакъв зловещ пансион, където старците получават за вечеря кучешка храна и са оставени да киснат цяла нощ в собствената си урина. Но в „Слънчев кът“ не е така. Всъщност е доста приятно. Е, и доста скъпо. Освен това майка ми пожела да отиде там.
— Да?
— Да — имитира тя неговото „да“ и присмехулно бърчи нос. — Помниш ли болногледачката ѝ? Госпожа Грийн. Алтея Грийн.
Ходжис се улавя, че посяга машинално към джоба си, за да се консултира с бележника, който вече не е там. Но и без неговата помощ болногледачката изниква в паметта му — висока, достолепна жена в бяло, която не върви, а сякаш плува. Буйната ѝ, прошарена и силно накъдрена коса му напомняше за Елза Ланчестър в „Булката на Франкенщайн“42.
С Пийт я попитаха дали е забелязала мерцедеса на госпожа Трилони, когато си е тръгвала вечерта в онзи четвъртък. Тя отговори, че със сигурност го е видяла, което за екипа Ходжис-Хънтли означаваше, че изобщо не е сигурна.
42