— Мама добави, че никога не забравя да заключи колата. Което е вярно, доколкото ми е известно. Така или иначе, резервният ключ сега виси на закачалката в кухнята: на видно място, ако другият се загуби.
Ходжис невиждащо се взира в скейтбордистите. Майката на Джером има основание да твърди, че мъжът ѝ е трябвало да ѝ даде резервния ключ или поне да я предупреди за него. Не можеш да очакваш, че другият непременно ще прегледа всичко най-подробно и сам ще открие каквото е необходимо. Но случаят с Оливия Трилони е различен. Тя сама е купила автомобила и би трябвало да знае за ключа.
Може би продавачът я е затрупал с информация за скъпата ѝ нова придобивка. Продавачите имат тази склонност. Съветва те кога се сменя маслото, как се пуска темпоматът и как се ползва джипиесът и добавя: „Не забравяйте да сложите резервния ключ на безопасно място; оттук може да заредите мобилния си телефон; това е номерът на пътна помощ при авария; натиснете лоста за фаровете докрай наляво, за да активирате функцията за автоматично включване при смрачаване.“
Той си спомня покупката на първата си кола и как слушаше с половин ухо съветите на продавача. Отговаряше му машинално: „Да… аха… добре… разбирам… ясно“, но изгаряше от нетърпение да полети по пътя с новата си придобивка, да се наслади на плавния ѝ бяг, да вдиша несравнимия мирис на нов автомобил, който за купувача е ароматът на добре вложени пари. Но госпожа Т. е страдала от натрапчива невроза. Би могло да се предположи, че не е обърнала внимание на резервния ключ и го е оставила в жабката, но ако онази вечер е взела оригиналния ключ, нямаше ли да заключи колата? Тя твърдеше, че го е направила, упорито настояваше до края и като се замислиш…
— Господин Ходжис?
— С новите електронни джаджи заключването става с три прости действия, нали така? — промърморва Ходжис. — Първо, изключи двигателя. Второ, извади ключа от стартера. Ако се отплеснеш и пропуснеш второто, зазвучава предупредителен сигнал. Трето, затвори вратата и натисни бутона с нарисуваното катинарче. Ако ключът е в ръката ти, възможно ли е да забравиш да заключиш? Елементарно е, направено е като за глупаци.
— Така е, господин Ходжис, но някои глупаци все пак забравят.
Мъжът е твърде увлечен в разсъжденията си и неволно се изпуска:
— Не беше глупава. Беше невротичка, но не и глупачка. Ако е взела ключа, почти е сигурно, че е заключила колата. А ключалката не беше разбита. Тоест даже да приемем, че резервният ключ е бил в жабката, как този тип се е добрал до него?
— Имаме мистерия със заключена кола вместо със заключена стая48. Наистина загадка за три лули!
Ходжис не продумва. Превърта случая в главата си отново и отново. Възможността резервният ключ да е бил в жабката сега изглежда очевидна, но с Пийт допуснаха ли го като вариант? Почти е сигурен, че не. Защото разсъждаваха като мъже ли? Или защото ги беше яд на госпожа Т. заради небрежността ѝ и искаха да я изкарат виновна. А тя наистина имаше вина, нали?
„Не и ако действително е заключила колата“ — продължава да си мисли Ходжис.
— Сър, какво е общото между „Под синия чадър на Деби“ и Убиеца с мерцедеса?
Той се изтръгва от тресавището на размишленията си. Газил е в него уморително и дълго.
— Засега не ми се говори повече.
— Може би ще помогна!
Бил ли е някога Джером толкова въодушевен? Май само веднъж, когато беше второкурсник и отборът по дебати, на който беше капитан, спечели градския шампионат.
— Ще ми помогнеш, ако разбереш подробности за този сайт.
— Не искате да ми се доверите, защото ме мислите за твърде млад. Така е, нали?
Донякъде е така, но Ходжис няма да си признае. Всъщност има още нещо.
— По-сложно е, младежо. Вече не съм полицай и с това разследване се плъзгам по ръба на закона. Ако разкрия нещо и не съобщя на бившия си партньор, който сега е водещият детектив по този случай, няма да съм вече на ръба, а отвъд закона. Имаш бъдеще пред себе си, можеш да учиш в колеж или университет по твой избор. Какво ще кажа на вашите, ако ме подведат под отговорност и обвинят теб като мой съучастник?
Джером седи безмълвно и обмисля казаното. Подава остатъка от фунийката си на Одел, който веднага я захапва.
— Разбирам ви — промърморва.
— Наистина ли?
— Да.
Младежът става от пейката и Ходжис го последва.
— Нали не ми се сърдиш?
— Не, разбира се. Но обещайте да ме повикате, ако прецените, че ще съм ви от полза. Нали знаете поговорката — две глави мислят по-добре от една.
48
Алюзия към класическия сюжет с престъпление, извършено в заключената стая (англ.