Почти е сигурен, че е така. Това е неговата тактика.
Проследил е обругаването на госпожа Трилони във вестниците, проследил е появата ѝ в новинарските емисии (две-три кратки и доста враждебни интервюта, които я представиха в неблагоприятна светлина и сринаха докрай общественото одобрение). Може би е наблюдавал къщата в Шугър Хайтс и често е обикалял квартала с колата си. Ходжис трябва да говори пак с Радни Пийпълс и да разбере дали той или колегите му от агенция „Бдителност“ са забелязали непознати коли в квартала през седмиците преди Оливия да посегне на живота си. Някой е написал ШИБАНА УБИЙЦА на колоната на входната врата към имението ѝ. Колко време преди самоубийството е станало? Може би е дело на самия Мистър Мерцедес? Твърде е възможно той да е опознал госпожа Трилони добре, много добре, ако е приела предложението му да се „срещнат“ в „Под синия чадър“.
„И мен е следил“ — казва си Ходжис и пак прочита края на писмото: „Не ми се иска да мислите за оръжието си. Но Вие правите тъкмо това, нали?“ За кое оръжие говори мръсникът? Допуска, че той има служебен пистолет, или е видял бащиния му трийсет и осемкалибров револвер „Смит и Уесън“, модел „Виктори“, който Ходжис понякога насочва към себе си? Няма как да е сигурен, но… „Но предполагам, че го е видял. Знае къде живея, а от улицата може да се надникне през прозореца на дневната. Предполагам, че го е видял.“ — Мисълта, че е следен, не го изпълва с паника, тревога или смут, а с възбуда. Ако охранителите в Шугър Хайтс са забелязали съмнителна кола и тя съвпадне с някоя, която се застоява необичайно дълго на Харпър Роуд…
Телефонът иззвънява.
16.
— Здравейте, господин Ходжис.
— Какво ново, Джером?
— В „Под синия чадър“ съм.
Ходжис отмества бележника. Първите четири страници са вече пълни с нахвърляни идеи, а следващите три съдържат сбито изложение на случая — също като в старите времена. Той се обляга назад.
— Явно не е заразил компютъра ти.
— Не е. Няма червеи, няма вируси. И вече имам четири предложения да разговарям с нови приятели. Едното е от Абълийн, Тексас. От мацка, която твърди, че се казва Бърнис, но мога да ѝ викам Бърни. Признавам, че съм изкусен, но тя сигурно е травестит от Бостън, който живее с майка си. Интернет, човече — светът на чудесата!
Ходжис се ухилва.
— Първо да ви кажа какво разбрах за сайта — отчасти с ровене в същия този интернет, но предимно от едни компютърджии, които следват информатика в университета. Готов ли сте?
Ходжис грабва пак бележника и обръща нова страница.
— Давай. — По абсолютно същия начин се обръщаше към Пийт Хънтли, когато партньорът му се появеше с нова информация по някой случай.
— Добре, но първо… знаете ли кое е най-ценното в интернет?
— Не. — Спомня си Джейни Патерсън и прибавя: — Аз съм от старата школа.
Джером се засмива.
— Така е, господин Ходжис. В това ви е чарът.
— Много благодаря — кисело промърморва той.
— Най-ценното е неприкосновеността на личното пространство. Тъкмо това предлагат сайтовете като „Под синия чадър на Деби“. В сравнение с тях Фейсбук е като онези комунални телефонни линии за много абонати, каквито е имало през 50-те години на миналия век. След 11 септември се нароиха стотици сайтове, които защитават личното пространство. Защото именно тогава правителствата на страните от Първия свят станаха прекалено подозрителни и любопитни. Силните на деня се страхуват от Мрежата, човече, и то с основание. Повечето от тези сайтове с екстремна защита на личните данни оперират от Централна Европа. За чата в интернет те са това, което е Швейцария за банковите сметки. Следите ли мисълта ми?
— Да.
— Сървърите на „Синия чадър“ са в Олово, град в Босна, който докъм 2005 е известен най-вече с борби с бикове. Криптирани сървъри. Говорим за качество от нивото на НАСА, разбирате ли ме? Проследяването на потребителите е невъзможно, освен ако Агенцията за национална сигурност или Кан Шен — това е китайската версия на АНС — имат някакъв суперсекретен софтуер, за който никой не знае.
„Дори да имат — казва си Ходжис, — никога няма да го използват за случай като Убиеца с мерцедеса.“
— Сайтът има още една характеристика, особено полезна в епохата на скандалите, свързани със секстинг51. Господин Ходжис, случвало ли ви се е да не успеете да свалите и да разпечатате нещо от интернет — снимка или статия от вестник?
— Няколко пъти, да. Кликваш „Отпечатване“, после „Преглед при печат“, но виждаш само празна страница. Дразнещо е.
51
Sexting (от