— Ха, сетих се и още нещо — възкликва госпожата. — Напоследък оттук често минават някакви пикапи. Приличат на доставчици на стоки, защото имат фирмени надписи, но всеки може да си сложи фалшива фирма на колата, нали?
— Да, може — промърморва Ходжис и забързано слиза по стълбите.
— Непременно се отбийте и на номер седемнайсет — добавя тя и посочва: — Надолу, почти до Хановер Стрийт. Там живеят някакви, които се прибират по нощите и пускат силна музика. — Привежда се, сякаш му се покланя. — Може да е свърталище на наркомани. И да продават дрога.
Ходжис ѝ благодари за информацията и бавно прекосява улицата. „Черни джипове и сладоледаджия — мисли си. — Плюс пикапи за доставки, пълни с терористи от «Ал Кайда». Красота!“
В отсрещната къща му отваря баща, който стои вкъщи да се грижи за децата, и се представя като Алън Боуфингър.
— Само не ме бъркайте с Голдфингър53 — добавя с намигване и предлага да поседнат на сянка на градинските столове вляво от къщата. Ходжис приема с удоволствие.
Боуфингър обяснява, че си изкарва хляба с писане на поздравителни картички.
— Специализирал съм се в леко хапливите текстове. Например отгоре пише „Честит рожден ден! Огледалце, коя е най-красива на земята?“, а като отвориш картичката, вътре има лъскаво фолио с пукнатина по средата.
— Така ли? И какво е посланието?
Онзи вдига ръце и описва въображаема рамка:
— „Не си най-красивата, но все пак те обичаме.“
— Гадничко е — осмелява се да отбележи Ходжис.
— Вярно, но завършва с послание за обич. Много се кльопа. Първо леко убождане, после прегръдка. А що се отнася до целта на посещението ви, господин Ходжис… или детектив Ходжис?
— Вече съм само господин.
— Не съм видял нещо повече от обикновения график. Никакви бавно преминаващи коли, освен ако не търсят някакъв адрес, и фургончето със сладолед следобед, когато децата излизат от училище. — Боуфингър забелва очи. — Госпожа Мелбърн сигурно ви проглуши ушите?
— Ами…
— Тя е член на НКИНАЯ — казва Боуфингър. — Акроним за Национален комитет за изследване на атмосферните явления54.
— В смисъл на метеорология ли? Торнадо, условия за образуване на облаци, такива работи?
— Летящи чинии! — Боуфингър вдига ръце към небето. — Мисли, че извънземните са сред нас.
Ходжис казва нещо, което никога не би изрекъл, ако беше на активна служба и водете официално разследване:
— Мисли и че момчето, което продава сладолед, е „первазник“.
Боуфингър прихва и се смее, докато от очите му не потичат сълзи.
— О, божичко — изпъшква, — хлапакът обикаля квартала от пет-шест години. Колко ли первази на тротоари е ожулил със звънливото си фургонче?
— Не знам. — Ходжис става. — Сигурно десетки. — Подава ръка и другият мъж я разтърсва. Ето още нещо, което Ходжис е открил, откакто е в оставка: съседите му имат свои истории и индивидуалности. Някои даже са интересни. Пъха тефтерчето си в джоба и забелязва как Боуфингър изведнъж се намръщва. — Какво? — пита го и се наежва.
Онзи посочва къщата отсреща:
— Нали не ядохте от нейните бисквитки?
— Напротив, хапнах си. Защо?
— Ами, съветвам ви поне няколко часа да стоите по-близо до тоалетната.
6.
Когато се прибира вкъщи, ходилата му туптят, глезените му надават писък в горно „до“ и лампичката на телефонния секретар намига. Той натиска бутона за възпроизвеждане и чува развълнувания глас на Питър Хънтли: „Обади ми се! Не е за вярване! Копеле, направо фантастично!“
Изведнъж Ходжис изпитва ирационалната убеденост, че Пийт и новата му хубава партньорка Изабел са заловили Мистър Мерцедес. Обземат го завист и, колкото и да е идиотско, гняв. Сърцето му заблъсква като лудо, той натиска бутона за бързо избиране на Пийт, но се включва гласовата поща.
— Прослушах съобщението ти — казва Ходжис. — Свържи се с мен при първа възможност.
Затваря телефона, сяда и зачаква, като барабани с пръсти по бюрото. Казва си, че няма никакво значение кой ще хване онзи долен психопат, но всъщност има. Ако колегите го изпреварят, това определено значи, че кореспонденцията му с мръсния „деятел“ (странно как тази дума му заседна в главата) ще излезе наяве, а това ще го постави в крайно неприятно положение. Но най-важното е друго. Най-важното е, че без Мистър Мерцедес Ходжис ще се върне в изходно положение: пред телевизора с глупавите следобедни предавания и с револвера на баща си в ръката.
53
Голдфингър — контрабандист на злато, герой от третия филм от поредицата за Джеймс Бонд по едноименния роман на Иън Флеминг. — Б. пр.
54