Той поклаща глава.
— През първата година в колежа. И не беше мъж, а футболист от Б отбора на колежа, който все киснеше на резервната скамейка и имаше огромна червена пъпка на носа. Но беше много сладък. Бързак и непохватко, обаче сладур. После ми плака на рамото.
— Значи това не беше само… как да се изразя…
— Секс от благодарност? Секс по милост? Моля те, не ме обиждай. И ще ти обещая нещо. — Тя се привежда, халатът ѝ се разтваря и разкрива сенчестата долина между гърдите ѝ. — Смъкни десет килограма, и ще поема риска ти да си отгоре.
Той не може да сдържи смеха си.
— Беше страхотно, Бил. Нямам угризения и освен това си падам по едрите мъже. Футболистчето с пъпката тежеше повече от сто. А бившият ми мъж беше дребосък. Още щом го видях за пръв път, трябваше да се досетя, че нищо няма да излезе помежду ни. Отговорих ли ти на въпроса?
— Да.
— Да — присмехулно повтаря тя и се изправя. — Да отидем в хола. Време е да ми дадеш отчет.
13.
Ходжис ѝ разказва всичко, пропуска само дългите следобеди пред телевизора и флирта със стария револвер на баща си. Тя замислено го слуша, без да го прекъсва и без да откъсва поглед от лицето му. Накрая става, изважда от хладилника бутилка вино и налива на двамата. Чашите са големи и той се поколебава:
— Не знам дали е редно да пия, Джейни. Ще шофирам.
— Не и тази вечер. Ще спиш тук. Освен ако имаш куче или котка, разбира се.
Ходжис поклаща глава.
— Дори и папагал ли нямаш? В класическите стари филми в кантората си щеше да държиш клетка с папагал, който ругае потенциалните клиенти.
— Права си. А ти щеше да си моята секретарка. И щеше да се казваш Лола вместо Джейни.
— Или Велма.
Ходжис се усмихва. Явно се разбират — на една вълна са.
Джейни пак се привежда напред и отново разкрива съблазнителната гледка.
— Очертай ми профила на престъпника.
— Никога не съм го правил. Имахме си специалист профайлър. Един на щат при нас плюс двама на повикване от Факултета по психология на местния университет.
— Все едно, опитай. Проверих за теб в Гугъл и останах с впечатление, че си бил най-добрият в цялата полиция. Имаш куп служебни награди.
— Няколко пъти извадих късмет.
Прозвучава престорено скромно, но късметът наистина играе важна роля. Късметът и готовността да действаш. Уди Алън е прав: осемдесет процента от успеха е да се появиш навреме.
— Хайде де, опитай. Ако се представиш добре, може да посетим отново спалнята. — Тя сбръчква нос и го гледа закачливо: — Освен ако не си твърде стар за втори дубъл.
В момента Ходжис е в такава форма, че не се чувства твърде стар дори за трети дубъл. Напоследък е прекарал толкова много самотни и безбрачни нощи, че му се е натрупал капитал, от който може да черпи. Или поне така се надява. Обаче… обаче още не може да повярва, че случващото се не е невероятно ярък сън.
Отпива от виното и го задържа в устата си, за да си даде време да помисли. Този път халатът ѝ е загърнат, което му помага да се съсредоточи.
— Е, добре. Първо, сигурно е млад. Предполагам, между двайсет и трийсет и пет. Съдя по компютърните му умения, но не само по тях. Когато по-възрастен човек извърши масово убийство, най-често жертвите са негови роднини или колеги, или и от двете групи. Накрая убиецът опира пистолета в слепоочието си и се гръмва. Ако потърсиш, ще откриеш причина. Има някакъв мотив. Жена му го изгонила от къщи, след това извадила ограничителна заповед срещу него. Шефът му го е съкратил, след това го унизил, като изпратил двама от охраната да наблюдават, докато онзи си разчиства кабинета. Неплатени заеми. Кредитни карти с превишен лимит. Къщата ипотекирана — банката ще му я вземе. Колата му отнета…
— А серийните убийци? Онзи в Канзас не беше ли възрастен?
— Денис Рейдър56. Беше, да. Но когато го заловиха. А когато е започнал, е бил около трийсетте. Освен това той изнасилва жертвите си. Мистър Мерцедес не е нито изнасилвач, нито сериен убиец в традиционния смисъл. Започва с масово убийство, но след това си набелязва отделни индивиди — първо сестра ти, а сега и мен. И не е тръгнал срещу никого от нас с пистолет или с открадната кола, нали?
— Засега — промърморва Джейни.
— Нашият човек е хибрид, но по някои черти се доближава до убийците в по-млада възраст. Прилича повече на Лий Малво — един от Снайперистите от Белтуей57 — отколкото на Рейдър. Лий Малво и партньорът му планират да убиват по шестима белокожи на ден. Случайни минувачи. Застрелват всеки, който им падне на мерника. Без значение на пол и на възраст. В крайна сметка убиват десетима — нелош резултат за двама маниакални убийци. Официално заявеният мотив е расова омраза и може би донякъде е вярно за Джон Алън Мухамад — по-възрастен от Малво, негов партньор и в известен смисъл играещ ролята на ментор. Но според мен мотивацията на Малво е много по-сложна — смесица от различни елементи, които и самият той не разбира. Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш, че основните причини са във възпитанието и в неясната сексуална ориентация. Мисля, че същото важи и за нашия човек. Той е млад. Интелигентен. Вписва се добре в средата — толкова добре, че околните не осъзнават, че на практика е саможив. Когато бъде заловен, ще кажат: „Не е за вярване! Беше толкова мил и симпатичен.“
56
Денис Рейдър — американски сериен убиец, причинил смъртта на десетима души между 1974 и 1991, заловен през 2005. — Б. пр.
57
Покушенията от Белтуей — серия координирани убийства, извършени от двама души в рамките на три седмици през октомври 2002 в Мериленд, Вирджиния и във Вашингтон, окръг Колумбия. — Б. пр.