Той поглежда чашата си и вижда, че е празна. Понечва да си налее още вино, обаче си помисля, че алкохолът може да намали шанса му за успешен втори дубъл, и се ограничава с няколкото капки на дъното на чашата.
— Бил?
— Може би — отвръща той. — След като се пенсионирах, се нося без цел и без посока. Не съм съвсем отчаян, както бе сестра ти… — „Или поне не вече“, си помисля той. — … но това не е важното в момента. Важното е какво научих от писмата и от съобщенията в „Под синия чадър на Деби“.
— Какво?
— Той ме наблюдава и ме следи. Затова е уязвим. За съжаление обаче е и опасен за хората около мен. Според мен обаче не знае, че съм разговарял с теб…
— Доста повече от „разговарял“ — го иронизира тя и два-три пъти повдига вежди като Граучо Маркс58.
— … но знае, че Оливия има сестра и вероятно е наясно за пребиваването ти в града. Затова те моля много, много да внимаваш. Проверявай дали си заключила вратата…
— Винаги го правя.
— … и не вярвай на онова, което чуваш в домофона. Всеки може да каже, че е от куриерска служба и иска да му се разпишеш за пратка. Поглеждай през шпионката, преди да отвориш. Оглеждай се, когато излизаш от къщи. — Привежда се към нея и не посяга към чашата с няколко капки вино на дъното. Вече не му се пие. — И още нещо много важно, Джейни. Когато си навън, оглеждай преминаващите коли. Не само като шофираш, но и когато си пеша. Знаеш ли какво е БОЛО59?
— Полицейски код за повишено внимание?
— Точно така. Нека БОЛО е твоят девиз, когато си навън. Подозирай всички превозни средства, които често се появяват наблизо.
— Както онази жена с черните джипове ли? — пита Джени с усмивка. — Госпожа…
— Госпожа Мелбърн. — Споменаването ѝ събужда смътна асоциация в съзнанието на Ходжис, но преди да я проследи, връзката се къса.
Джером също трябва да внимава. Щом Мистър Мерцедес е наблюдавал къщата на Ходжис, сигурно е видял младежа да коси моравата, да монтира комарници на прозорците, да чисти улуците. Вероятно и Джером, и Джейни са в безопасност, но „вероятно“ не е достатъчно. Мистър Мерцедес е опасен психопат-убиец и от него може да се очаква всичко. А тактиката, която Ходжис е възприел, е да го предизвика.
Джейни прочита мислите му.
— А ти го… как се изрази? Нахъсваш?
— Да. След малко ще използвам компютъра ти и ще го нахъсам още. Намислил съм съобщение, но мисля да добавя нещо. Днес бившият ми партньор в полицията е разобличил голям престъпник и смятам да се възползвам.
— За кого става дума?
Няма причина да го пази в тайна — утре или най-късно в неделя новината ще гръмне във вестниците.
— За Магистралния Джо.
— Който убива жени около крайпътни заведения? — Ходжис кимва и Джейни добавя: — Отговаря ли на профила на Мистър Мерцедес?
— Никак. Но нашият човек няма как да го знае.
— Какво смяташ да направиш?
Ходжис ѝ обяснява.
14.
Не се налага да чакат сутрешния вестник. Късните новини в единайсет започват със съобщението, че Доналд Дейвис, заподозрян в убийството на жена си, е направил самопризнание: той е и Магистралния Джо. Ходжис и Джейни гледат телевизия, изтегнати в леглото. Вторият дубъл се оказва изморителен за ДВО, но го изпълва с блажено задоволство. Задъхва се, плувнал е в пот и умира да вземе душ, обаче от сума време не се е чувствал толкова щастлив. Толкова удовлетворен.
Водещият преминава към следващата новина за кученце, заклещено в канализационна тръба; Джейни взима дистанционното и изключва телевизора.
— Добре, планът ти може и да проработи — промърморва, — но е адски рискован.
Той повдига рамене.
— При положение че нямам достъп до полицейските ресурси, смятам, че това е единственият начин. — Не обяснява, че го устройва най-вече защото иска да действа сам. Сеща се за импровизираното, но много ефикасно оръжие, което държи в едно от чекмеджетата си вкъщи — карирания чорап, пълен с метални топчета. Ох, с какво удоволствие би използвал Бияча, за да отмъсти на мръсника, премазал толкова беззащитни хора с един от най-мощните автомобили на света. Най-вероятно няма да се случи, но пък е възможно. Както са възможни повечето неща в този най-добър (и най-лош) от всички светове.
— Какво мислиш за онова, което майка ми каза, преди да си тръгнем? Че Оливия е чувала призраци?
— Искам да го обмисля — отговаря той, но вече е мислил по този въпрос и ако излезе прав, може да се окаже, че има още една пътека към Убиеца с мерцедеса. Предпочита да не въвлича още повече Джером Робинсън в този случай, но ако реши да тръгне по следата, която госпожа Уортън му посочи на сбогуване, може би ще се наложи. Поне шестима сред колегите му полицаи са спецове в компютрите колкото Джером, обаче не може да се обади на нито един от тях.
58
Джулиъс Хенри „Граучо“ Маркс (1890-1977) — легендарен американски комик, прочут със специфичните си мимики и скорострелни остроумия. — Б. пр.
59
Англ.