„Господарю Ходжис, де си? Аз с тебе трябва говорим!“ Но след това отново става нормалният Джером. „Мисля, че открих как го е направил. Как е откраднал колата. Обадете ми се.“
Ходжис поглежда часовника си — Джером надали е станал, твърде рано е за почивен ден. Решава да се отбие при него, но първо ще си вземе записките от вкъщи. Пуска радиото, попада на Боб Сигър61 който пее „Старомоден рокендрол“, и припява заедно с него с цяло гърло:
18.
Някога, през добрите стари времена, преди появата на мобилни приложения, айпади, самсунг галаксита и супербързи безжични мрежи от четвърто поколение, уикендите в „Дискаунт Електроникс“ бяха най-натоварените дни. Сега обаче хлапетата, които навремето идваха да си купуват компактдискове, свалят парчета на „Вампайър Уикенд“62 от Айтюнс, докато родителите им сърфират в Ибей или гледат пропуснати епизоди от телевизионни сериали в Хулу63.
През тази съботна сутрин в клона на „Дискаунт Електроникс“ в търговския център „Бърч Хил“ е пустош.
Тоунс е в търговската зала и се опитва да пробута на някаква старица телевизор, който вече е антика. Фреди Линклатър е на паркинга зад магазина, пуши цигара след цигара (червено „Марлборо“) и вероятно репетира поредната си реч в защита на гейовете и лесбийките. Брейди е пред един от компютрите на най-задния ред — старомоден „Визио“, който е настроил да не съхранява никакви входящи данни и историята на сърфирането. Втренчил се е в последното съобщение на Ходжис. Лявото му око примигва — от нерви е получил тик.
Спри да ръсиш мръсотии по адрес на майка ми, разбра ли? ☺
Тя не е виновна, че си се оплел в глупави лъжи. Взел си резервния ключ от жабката, така ли? Много интересно, защото и двата ключа бяха у Оливия Трилони. Липсваше само ключът за пиколото. Тя го е държала в магнитна кутийка под задния калник. ИСТИНСКИЯТ Убиец с мерцедеса явно е разбрал къде е.
Няма да се занимавам повече с теб, тъпоглавецо. Коефициентът ти на симпатичност се върти около нула, а знам от сигурен източник, че Доналд Дейвис ще признае за мелето пред Общинския център. И какво ти остава? Да продължиш лайняния си, тъп, безрадостен живот. Само още нещо, преди да сложа точка на тази прелестна кореспонденция. Заплашваш ме с убийство. Това е углавно престъпление, но знаеш ли какво? Все ми е едно. Ти, приятелче, си само бъзлив, боклучав поплювко. Интернет гъмжи от такива като теб. Искаш ли да дойдеш вкъщи (наясно съм, че знаеш къде живея) и да ме заплашиш лице в лице? Не? Така и предполагах. Позволи ми да завърша с една дума — толкова простичка, че дори пън като теб ще я разбере.
Чупката!
Брейди е толкова вбесен, че се вцепенява. Побиват го тръпки, същевременно целият гори. Струва му се, че ще остане така, прегърбен над лайняния „Визио“ с абсурдно намалената цена от осемдесет и седем долара и осемдесет и седем цента, докато или пукне от измръзване, или избухне в пламъци, или някакси и двете заедно.
Но щом на стената се очертава нечия сянка, установява, че все пак може да се движи. Затваря съобщението от шишкавия ДВО секунда преди Фреди да се наведе и да се зазяпа в екрана.
— Какво гледаше, Брейдс? Каквото и да е, скри го адски бързо.
— Документален филм на „Нешънъл Джиографик“. Нарича се „Когато лесбийките нападат“64.
— Чувството ти за хумор — заяжда го тя — може да е по-добро от спермограмата ти, но доста се съмнявам.
Появява се и Тоунс Фробишър:
— Имаме повикване на адрес в Еджмонт. Кой от двама ви ще отиде?
Фреди отсича:
— Ако трябва да избирам между посещение в селяндурския рай и невестулка в задника си, ще избера невестулката.
— Аз ще отида — казва Брейди. Решил е, че има неотложна работа. Нещо, което не може да чака.
19.
Ходжис пристига пред къщата на Джером и заварва сестричката му и две нейни приятелки да скачат на въже на алеята. И трите носят тениски с щампи на някаква момчешка група. Той взема папката и прекосява моравата. Барбара се втурва към него, плясва дланта си в неговата, после бърза обратно да хване пак края на въжето. Джером, по къс панталон и тениска с отрязани ръкави с логото на местния колеж, седи на стълбите на верандата и пие портокалов сок. Одел лежи до него. Той обяснява на Ходжис, че родителите му са отишли да „крогеруват“ в хипермаркет „Крогер“ и са му поверили ролята на бавачка на сестра му.
61
Робърт Кларк „Боб“ Сигър (1945-) — американски рокпевец, китарист, пианист и композитор. — Б. пр.
64
Алюзия към „Когато амазонките нападат“ — комикс в шест книжки, публикуван през 2007. — Б. пр.