Те не проявяват интерес, но тя все пак разправя. За разлика от шишкавия си брат е тънка като вейка и недоверчиво впива в Ходжис воднистите си очи. До нея като сянка се движи дъщеря ѝ Холи, стара мома на възрастта на Джейни, но далеч не е така привлекателна като нея. Холи Гибни не говори, а мрънка, и избягва да гледа събеседниците си в очите.
— Искам да видя Бети — обявява леля Шарлот, след като сдържано прегръща племенницата си. Изглежда, мисли, че ковчегът, в който госпожа Уортън лежи сред лилии и карамфили, е положен във фоайето на хотела.
Джейни обяснява, че мъртвата вече е пренесена в погребалния салон на агенция „Соумс“, където в сряда следобед — след поклонението във вторник и кратка религиозна служба в сряда сутрин — тленните ѝ останки ще бъдат кремирани.
— Кремацията е варварство — оповестява чичо Хенри. Всичко, което тези двамата изричат, звучи като официално съобщение.
— Такова беше нейното желание — промърморва Джейни. Говори тихо и любезно, но Ходжис забелязва, че лицето ѝ пламва.
Хрумва му, че роднините може да поискат да видят писмен документ с изрично споменатото желание за кремация, но те си замълчават. Сигурно се сещат за милионите, които Джейни е наследила от сестра си и които може да подели с тях. Или да не подели. Навярно се сещат и как не са си направили труда да посетят по-възрастната си сестра през последните ѝ мъчителни години. При нея е ходила само Оливия, която леля Шарлот не назовава по име, а я нарича „онази с проблемите“. И, разбира се, накрая Джейни се нагърби — с незаздравелите си рани от болезнен брак и с мъчителен развод.
Петимата вечерят в ресторанта на хотела, почти празен в този късен час. От тонколоните над тях звучи музиката на Хърб Алпърт66. Леля Шарлот си поръчва салата и се оплаква от дресинга.
— Може да го сервират в каничка, но е купен от супермаркет — оповестява тя.
Дъщеря ѝ промърморва на сервитьора нещо, което звучи като „чист бейгъл почти течен“. Оказва се чийзбургер, по-препечен. Чичо Хенри си избира „фетучини алфредо“, които засмуква с ефикасността на мощна професионална прахосмукачка. С наближаването на финиша по челото му избиват капчици пот. И за да не се мине, накрая обърсва останките от соса със залък хляб, намазан с масло.
Разговорът се поддържа предимно от Ходжис, който разказва истории от работата си в агенция „Бдителност“. Работата е измислица, но повечето истории са истински и са почерпени от дългогодишния му стаж в полицията. Разказва им за обирджията, който се заклещил, докато се промъквал през прозорче на мазе, и докато се опитвал да се измъкне, останал без панталон (тук Холи леко се усмихва); за дванайсетгодишния хлапак, който се скрил зад вратата и с бейзболната си бухалка цапардосал някакъв крадец; за икономката, която откраднала няколко бижута от работодателката си, а те изпадали изпод бельото ѝ, докато сервирала вечерята. Разполага с богат запас от по-мрачни истории, но не ги разказва.
По време на десерта (Ходжис го пропуска, стреснат от необузданата и неприкрита лакомия на чичо Хенри) Джейни кани роднините си да се настанят в Шугър Хайтс на следващия ден, след което гостите се отправят към хотелските стаи. Шарлот и Хенри изглеждат доволни от перспективата да изследват от първа ръка как живее другата класа. Що се отнася до Холи… казва ли ти някой?
Стаите на тримата са на първия етаж, а Джейни и Ходжис са на третия. Когато стигат до двете съседни врати, тя го пита дали ще спи при нея.
— Без секс — добавя. — Никога не съм изпитвала по-малко сексуално желание. Само че… не искам да съм сама.
Ходжис го устройва. И бездруго се съмнява, че ще може да се прояви като полов атлет. Мускулите на корема и краката още го болят от предишната нощ. „И то при положение, че активната беше тя“ — напомня си. Двамата се пъхват под завивката и Джейни се сгушва до него. Той усеща топлото ѝ, стегнато тяло и не може да повярва. Не може да повярва, че я има. Да, в момента не чувства сексуално желание, но се радва, че старата дама беше така любезна да получи удар, след като с Джейни се любиха, а не преди това. Доста цинично е, но е факт. Корин, бившата му жена, често казваше, че мъжете са родени мръсници.
Джейни се намества на рамото му като на възглавница.
— Радвам се, че дойде.
— И аз. — Искрен е.
— Според теб знаят ли, че сме си легнали заедно?
Ходжис се замисля.
— Леля Шарлот знае, но дори да не бяхме, пак щеше да знае.
— Сигурен си, защото си опитен…
— Точно така. Хайде, Джейни, заспивай.
66
Хърбърт „Хърб“ Алпърт (1935) — американски тромпетист, пианист, певец и композитор. — Б. пр.