Какво да прави с трупа на маминка? Съседите няма да забележат отсъствието ѝ, защото тя не общуваше с тях. Наричаше ги надути въздухари. Нямаше приятели, дори не се сближи с другите пияници в кръчмите, защото пиеше сама вкъщи. Веднъж в пристъп на самокритичност (в какъвто изпадаше много рядко), каза, че не ходи по барове, защото са пълни с алкохолици като нея.
— Затова не се спря, след като опита тази гадост, нали? — пита той мъртвата. — Защото си била фиркана до козирката.
Колко жалко, че нямат фризер, за да я натъпче вътре. Виждал е нещо подобно в един филм. Не смее да я пренесе в гаража — има опасност да я види някой. Може да я увие в килим и да я завлече в мазето — като нищо ще се побере под стълбището, но той няма да е в състояние да работи, като знае, че мъртвата е там? Като знае, че макар и скрити под килима, изцъклените ѝ очи блестят в мрака.
Освен това мазето е неговото място. Неговият команден център.
Накрая си дава сметка, че има само един начин. Хваща я под мишниците и я повлича към стълбите. Панталонът на пижамата ѝ се свлича и се вижда онова, което тя нарича („Наричаше“ — напомня си Брейди) своята „писана“. Веднъж, когато бяха в леглото и мама го облекчаваше заради силното му главоболие, той се опита да докосне писаната ѝ, но тя го перна през ръката. Силно.
— Да не си посмял! — сопна се. — Оттам си излязъл.
Повлича я нагоре по стълбището, стъпало по стъпало. Мокрият панталон на пижамата ѝ се свлича чак до глезените. Той си спомня как тя маршируваше на място в предсмъртните си часове. Беше ужасно. Но и комично като представата му как Джеф Пробст изпраща цветя за погребението ѝ. Само че не беше шега, която можеш да споделиш с другиго. За да я схванеш, трябва да си вътре в нещата.
Пъхти по коридора, тегли мъртвата и най-сетне я завлича в спалнята ѝ. Изправя се и лицето му се сгърчва от болка. Боже, как го боли кръстът! Маминка е адски тежка. Сякаш смъртта я е натъпкала с някаква загадъчна, допълнителна плът.
Няма значение. Важното е да довърши започнатото.
Дръпва нагоре долнището на пижамата, за да ѝ придаде приличен вид — доколкото прилично може да изглежда труп с пижама, подгизнала от бълвоч, — вдига я и я слага на леглото, като изохква отново от болка в кръста. При изправянето гръбнакът му изпуква. Дали да не свали пижамата и да облече на мъртвата чиста дреха — например една от прекалено широките тениски, с които тя понякога си ляга, — но тогава ще му се наложи отново да обръща и да повдига тежката, безжизнена плът, увиснала на костите като на закачалки. Ами ако му се сецне кръстът?
Може поне да свали горнището, което е най-подгизнало от кръв и повръщано, но тогава ще види гърдите ѝ. Тя му позволяваше да ги докосва, обаче невинаги.
— Хубавото ми момче — шептеше тогава. Прокарваше пръсти през косата му или масажираше тила му, където болката засядаше, ръмжаща като дебнещ звяр. — Моят муцинко.
Накрая дръпва чаршафа от леглото и я покрива с него. За да не вижда изцъклените, блестящи очи.
— Съжалявам, мамо — промърморва на трупа, обвит с бял саван. — Не си виновна. Виновен е дъртият ДВО. Да, Брейди купи кутиите с „Пор-мор“, за да отрови кучето, но само за да бръкне в здравето на Ходжис и да го побърка. А стана така, че самият той се побърка. Да не говорим за бъркотията в дневната. Сума време ще му отнеме да почисти гадорията, но първо ще свърши нещо друго.
30.
Вече се е овладял и този път уредите се подчиняват на гласовите му команди. Без да губи време, той сяда пред компютър 3 и влиза в „Синия чадър на Деби“. Съобщението му до Ходжис е лаконично:
Ще те убия.
Няма да разбереш откъде ти е дошло.
ПРИЗРАЧНИ ГЛАСОВЕ
1.
В понеделник, два дни след смъртта на Елизабет Уортън, Ходжис отново е в италианския ресторант „Демазио“. При последното си посещение обядва с бившия си партньор. Този път ще вечеря в компанията на Джером Робинсън и Джанел Патерсън.
Джейни му прави комплимент за костюма, който сега му е съвсем по мярка, макар че е свалил само няколко килограма (кобурът с глока на бедрото почти не издува панталона му). Джером е възхитен от кафявата филцова шапка, която Джейни купи същия ден и тържествено връчи ма Ходжис с думите:
— Сега си частен детектив, а всеки уважаващ себе си частен детектив трябва да има филцова шапка, която да нахлупва над едната вежда.
Джером я пробва и я килва по „детективски“.
— Какво ще кажете? Приличам ли на Боги?69
69
Хъмфри Богарт в ролята на Филип Марлоу — частен детектив, главен герой в прочутите романи на Реймънд Чандлър. — Б. пр.