Выбрать главу

Анализирайки митовете и ритуалите на германските тайни общества и „мъжки общности“, О. Хъофлер138 прави подобно заключение относно важността на 12-те допълнителни дни и особено на Нова година. Обредите с огън от началото на годината и карнавалните сценарии на тези 12 месеца са предмет на обширното изследване на В. Лиунгман139, с чиято насока и резултати не винаги сме съгласни. Да споменем и проучванията на Хут и Хертел140: опирайки се на римски и ведически материал, те наблягат върху мотива за обновление на света чрез палене на огън по време на зимното слънцестоене, което в крайна сметка е равностойно на ново сътворение. За целите на настоящия труд ще припомним само няколко характерни черти: 1. Дванадесетте дни на преход предсказват дванайсетте месеца на годината; 2. През съответните 12 нощи мъртвите се връщат при своите семейства: поява на коня (чиято погребална символика няма защо да се доказва) през последната нощ на годината; все през 12-те нощи — присъствие на хтонично-погребалните божества Холда, Перхта, „Дивата коса“ и др. Често (у германци и японци) посещението на мъртвите се извършва по време на празничната церемония на тайните мъжки общества141; 3. Тогава огънят се изгасява и пали отново142; и накрая 4. това е моментът на инициациите и огньовете са тяхна неотменима част143. В този миторитуален ансамбъл от края на годината трябва да включим още два елемента: 5. обредните боеве между две групи противница144; и 6. еротичния елемент, включващ преследвания на девойки, „гандхарвически“ сватби, оргии.

Всеки един от горните миторитуални сюжети свидетелства за изключителния характер на дните, които предшестват и следват Първия ден на годината („Нова Година“), при все че нейната есхатологична и космологична функция (премахване на изтеклото време и повтаряне на Сътворението) не се проявява открито никъде освен в обредите за предсказване на месеците и 8’гасенето-запалването на огъня. Тази функция присъства имплицитно и в останалите миторитуални теми. Как другояче да тълкуваме, например, връщането на душите на мъртвите, освен като знак на спиране на профанното време и за парадоксално съжителство на „миналото“ с „настоящето“? То се проявява в подобна глобална форма именно във време на „хаос“, където всички времена съществуват едновременно едно до друго, Последните дни на изтеклата година са тъждествени с Хаоса отпреди сътворението, както с нахлуването на мъртвите в света на живите (при което се анулират законите на времето), така и поради сексуалната разпуснатост, която в повечето случаи е сигурен признак за това състояние. И дори когато, вследствие на многобройните реформи в календара, Сатурналиите престанали да съответстват на края на една година и началото на нова, те остават знак на премахването на всички норми и илюстрират преобръщането на ценностите (смяна на съотношението господар-роб, на жените се гледа като на куртизанки и т.н.), както и всеобщата разпуснатост, на едно оргиастично организирано общество — с една дума, на отстъплението на всички форми в сферата на неопределеното. Самото място на оргиите у примитивните народи — предпочитани са били критичните за реколтата моменти (когато семената са още в земята) потвърждава симетрията между разпадане на „формата“ (в случая семената) в земята и разпадът на „социалните форми“ в оргиастичния хаос145.

Налице е едно връщане към изначалната цялост в двете плоскости — растителна и човешка. И в растителен, и в човешки план се наблюдава връщане към изначалното единство, установяването на „нощен“ режим, при който границите, очертанията и разстоянията се изтриват.

Ритуалното изгасяване на огъня се вписва в същата тенденция към изличаване на съществуващите „форми“ (изхабени просто поради факта, че съществуват) за да се направи място на раждането на нова форма, произлязла от ново Сътворение. Обредните боеве между две групи фигуранти правят действителен космогоничния двубой между бога и изначалния змей (почти навсякъде змията символизира латентното и недиференцираното). И накрая, съответствието между инициациите — където запалването на „новия огън“ играе основна роля, новогодишният период се обяснява както с присъствието на мъртвите (тайните общества и инициационните групи са същевременно и представители на предците), така и със самата структура на тези празненства, предполагащи „смърт“ и „възраждане“, „ново раждане“ и „нов човек“. Не може да се намери по-подходяща рамка за инициационните обреди от тези дванадесет нощи, когато изтеклата година си отива и отстъпва място на нова година, т.е. на епоха на нов живот на света, създаден отново.

вернуться

138

Hufler, Otto. Kultische Geheimbiinde der Germanen. I. Frank furt a. M., 1934.

вернуться

139

Liungman, W. Euphrat-Rhein. Vol. II, 426 sq., passim.

вернуться

140

Huth, Otto. Janus. Bonn, 1932; Hertel, J. Das Indogermanische Neujahrsopfer im Veda Leipzig, 1938.

вернуться

141

Höfler, O. passim i Al. Slavik. Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen. Wiener Beiträge zur Kulturgeschichte und Linguistik. IV, 1936, p. 675–764).

вернуться

142

Saintyves, P. Essais de folklore biblique. Paris, 1923, p. 30 sq.; Hertel J., p. 52; Dumesil. Le Probleme des Centaures, s. 146; Granet M., Danses et légendes de la Chine ancienne, I-II. Paris, 1926, p. 155; Huth O., Op. cit., p. 146; Liungman, W. p. 473 sq.

вернуться

143

Dumézil, p. 148 sq. u passim; у племето хопи инициациите винаги се състоят на Нова година — срв. Spence, Lewis. In: Hostings. Encyclopédie of Religions and Ethics. Vol. III, p. 67.

вернуться

144

Liungman, W. Op. cit., II, p. 800 sq., 896 sq.

вернуться

145

Разбира се, ролята на „оргията“ в земеделските общества е много по-сложна. Сексуалните излишества упражнявали магическо въздействие върху очакваната реколта, но в тях винаги се открива и тенденцията към яростно сливане на всички форми, с други думи към реактуализиране на Хаоса преди Сътворението. Срв. съответната глава в Eliade, M. Traité d’histoire des religions, p. 285 sq.