Той все още не виждаше ясно лицето на това видение. Вдигнатите й нагоре къдрици надничаха изпод бонето, което бе завързано под такъв ъгъл, че да разкрива само част от ласкаво усмихнатите устни и заоблената, мека брадичка.
За момент Хоукс забрави, че бе прекарал една безсънна нощ, опитвайки се да разобличи невярната си любовница, забрави за измяната на приятеля, забрави и за натовареното движение около себе си. Не виждаше къде стъпва конят му, не забелязваше нищо друго, освен изящното видение пред себе си. Тъкмо си мечтаеше тя да отметне глава назад, за да види повече от лицето й, когато Брутъс се изправи на задните си крака.
Конят бе впечатлен не толкова от ослепителната, очертана от слънцето изящна фигура на Сара, колкото от бастуна й от слонова кост. Преживял битката на Уелзли6 при Талвера, Брутъс погрешно възприе бастуна като далеч по-смъртоносно оръжие. Отметнал глава, той със сърдито цвилене се изправи на задните си крака, за да избегне опасността в лицето на бастуна, който Сара размахваше напред-назад пред себе си, точно като извадена сабя.
— Не, Брутъс!
Хоукс мигновено отклони вниманието си от Сара, а Брутъс силно дръпна юздата и скочи в една двуколка.
— Проклятие! — изръмжа Хоукс.
Двуколката, загубила баланса си, се обърна с остро скърцане и изсипа товара си на пътя. Кочияшът изруга изразително и обхванат от облак пара, се зае да успокоява конете си.
Избелил очи, Брутъс отстъпи назад от лавината от слама, изсипала се в краката му. Рязкото му движение би хвърлило не един добър ездач на земята, но Хоукс успя да се задържи на гърба му, като крещеше с все сила.
— Не, Брутъс! Не! Успокой се, дявол такъв!
Брутъс обаче не желаеше да се успокои. Вместо това отново се изправи на задните си крака точно под носовете на два коня, впрегнати в товарна каруца, после изпръхтя нещастно и внезапно се обърна назад, вбесен от опасната близост на другите животни. Захапа юздата с все сила и се юрна напред.
— Пазете се! — изкрещя Хоукс, навел се над гривата на Брутъс в отчаян опит да хване юздата. Конят стъпи на тротоара и хукна напред.
Слънцето все още сияеше като корона около главата на Венера, която стоеше като статуя, точно на пътя на Брутъс.
Хоукс дръпна юздите и изрева с пълно гърло.
— По дяволите, жено! Пази се от пътя! Сляпа ли си!
Сара бе сигурна, че сърдитият вик бе адресиран към нея, но не се помръдна, защото знаеше, че една крачка само можеше да я отведе под копитата на коня, а точно в този момент не биваше да греши. Притиснала ръце към тялото си, тя се опита да се превърне във възможно най-малка мишена и смело остана на мястото си, наострила уши и здраво стъпила на краката си. Разчиташе, че острият й слух ще й подскаже в коя посока да отскочи в последния момент. Краткият миг на очакване й се стори безкраен. Чаткането на подкованите копита се приближаваше, но тя стоеше на мястото си, подобно на тореадор, застинал в очакване на бика. В последния момент Сара отскочи настрани и огромната маса на човека и животното, придружени от проскърцването на кожените юзди и шумоленето на развятото палто, прелетяха край нея, а вятърът разлюля полата й и разпиля къдриците по лицето й.
Сетивата й бяха атакувани от безброй усещания, неуловими като въздуха около нея. Тя долови миризмата на коня, острия дъх на страха, лъхна я мирис на пот, кожа и още нещо — едва доловим аромат на мъжки парфюм, който й напомни за уханието, което се носи в гората след дъжд. Освен това във въздуха се носеше някакво неуловимо, странно напрежение, подобно на онова, което се усеща в атмосферата при гръмотевична буря. Сякаш нещо по-голямо от самия живот, нещо първично, стихийно, могъщо, току-що бе прелетяло край нея.
— Проклятие, жено! Можех да те убия!
Ругатнята, изречена през рамо, я смути не по-малко от урагана, връхлетял я, докато той препускаше край нея. Сара изобщо не бе свикнала да й крещят. Никой до този момент не се бе отнасял грубо с нея. Имаше нещо оскърбително в този изблик на гняв, насочен към нея. Неконтролируемите лудории на един кон и собствената й неволна грешка със сигурност не можеха да оправдаят непристойния му език.
— Мили Боже! Сара, добре ли си? — Доктор Тървей веднага застана до нея. — Можеше да бъдеш убита!
— Проклет глупак! Един мъж не трябва да бъде допускан до улицата, щом не може да контролира коня си — настоя тя, силно зачервена от преживяното. И през ум не й минаваше, че нейният бастун е в голяма степен отговорен за поведението на разбеснелия се кон.
— Този мъж притежава много силен кон — отбеляза лекарят.
6
Уелзли Ричард Коли (1760–1842) — първият маркиз Уелзли. Английски благородник, роден в Ирландия, брат на херцога на Уелингтън. — Б.пр.