МАРГАРИТА
А вашият — като рапира за фехтовка: докосва, без да пробожда.
БЕНЕДИКТ
Ум на истински кавалер: не иска да наранява една дама. Моля те, извикай Беатриче — признавам се за победен и хвърлям в краката ти щита си.
МАРГАРИТА
На нас ни трябват мечове — щитове си имаме.
БЕНЕДИКТ
По-добре да не си играете с такова остро оръжие — опасно е за девойки.
МАРГАРИТА
Добре, бягам. Отивам да извикам Беатриче. Господ й е дал крака.
БЕНЕДИКТ
И уверен съм, ще дойде!
Маргарита излиза.
Той пее.
„Купидон, прости
своя беден раб,
погледни го ти
как е блед и слаб!…“
Слаб в пеенето, но колкото до любовта, нито Леандър, който пръв преплувал Хелеспонта заради любовната си среща, нито Троил, който пръв прибягнал за същата цел до услугите на сводник47, нито който и да е от тези сладникави любовници, чиито имена се хлъзгат мазно-мазно по леката пързалка на белия стих, не е бил заливан и търкалян от вълната на любовта като мен! Жалко, че не мога да го изразя в стихове! Опитвах, но нищо не излиза с римите. „Девойка — дойка“ — прекалено честа; „рога — тъга“ — също доста познато; „учен — скучен“ — то почти същото! Изобщо идат ми само неприятни съчетания. Явно е, че не съм се родил в зодията Рими и нямам дарба за ухажване в изящен стил.
Влиза Беатриче.
Прекрасна Беатриче, нима наистина дойде, щом те повиках?
БЕАТРИЧЕ
Да, синьоре, и ще си отида, щом ми кажете.
БЕНЕДИКТ
О, тогава стойте, докато…
БЕАТРИЧЕ
А, значи има „докато“? Тогава си тръгвам веднага! Но първо бих искала да получа това, за което дойдох: кажете ми, какво стана между вас и Клавдио?
БЕНЕДИКТ
Казах му няколко неприятни думи и в награда искам да те целуна.
БЕАТРИЧЕ
Думите са дъх, а щом дъхът ви е неприятен, не искам да ме целувате.
БЕНЕДИКТ
Страшната ти духовитост изплаши моите слова и ги прогони далеч от истинското им значение. Но знай, че Клавдио прие предизвикателството ми и аз чакам да ми се обади в най-скоро време, инак ще го заклеймя като страхливец. А сега, моля те, кажи ми: кой от моите недостатъци те накара да се влюбиш в мен?
БЕАТРИЧЕ
Всичките, защото всички те вкупом съставляват една така строго уредена държава на злото, че не дават право на ни една добра човешка чертица от чужбина да се засели сред тях. А мога ли да узная за кое мое качество вие пък бяхте надвит от любовта към мен?
БЕНЕДИКТ
„Надвит“ — съвършено точен израз! Аз наистина бях надвит от нея, защото те обичам срещу волята си.
БЕАТРИЧЕ
И значи срещу сърцето си. Горкичкото! Но щом вие му правите напук, така ще му правя и аз, защото не мога да бъда в сговор с неприятеля на моя приятел.
БЕНЕДИКТ
Ние двамата с теб сме май твърде умни, за да бъде любовта ни мирна и тиха.
БЕАТРИЧЕ
Самото ви заявление доказва противното.
„От двайсет души с ум едва ли
един ще седне да се хвали.“
БЕНЕДИКТ
Тази поговорка, мила ми Беатриче, е стара, стара — още от времето, когато е имало на света добри съседи. В наши дни, ако човек не си издигне сам паметник приживе, ще го помнят само докато черквата бие и вдовицата плаче.
БЕАТРИЧЕ
А колко трае това според вас?
БЕНЕДИКТ
Колко трае, то се знае: един час — камбаната, четвърт час — плачът. Затова за препоръчване е всеки човек с малко ум в главата — ако господин червеят на съвестта не го гризе — да стане като мен сам тръбач на своите добродетели. Толкоз по обвинението, че съм бил хвалил своята личност, която при това, както сам съм готов да свидетелствам, е напълно достойна за похвала. А сега кажи ми: как е братовчедка ти?
БЕАТРИЧЕ
Много зле.
БЕНЕДИКТ
А ти самата как си?
БЕАТРИЧЕ
Също много зле.
БЕНЕДИКТ
Тогава моли се Господу, обичай мен и гледай да се поправиш. Трябва да те оставя, защото чувам — някой бърза насам!
Влиза Урсула.
УРСУЛА
Господарко, елате веднага при вуйчо си! Вътре е ужасна бъркотия! Всичко се разбра: госпожица Херо била оклеветена, а принцът и граф Клавдио — жестоко измамени; и всичко това било работа на Дон Хуан, но той успял да се измъкне! Идвате ли?
47
„…Троил, който… сводник…“ — става дума за Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.