ЛЕОНАТО
Помни какво ти казах, дъще: ако принцът по време на танците ти заговори в оня смисъл, знаеш какво да му отвърнеш.
БЕАТРИЧЕ
А ако ухажването не потръгне, братовчедко, вината ще е в музиката. Щом принцът каже някоя нетактична дума, припомни му, че всяко нещо има свой такт и му изтанцувай един подходящ отговор. Защото ухажването, сватбата и разкаянието са като шотландската жига, паваната и галярдата19. Ухажването е бързо и пламенно като жигата и не по-малко лудо от нея. След него иде сватбата — чинна, сдържана и тържествена като павана. И всичко завършва с разкаянието, което трескаво и с треперещ крак все по-бързо и по-бързо изтропва своята галярда към трапа от два ярда20.
ЛЕОНАТО
Племеннице, ти гледаш твърде мрачно на живота.
БЕАТРИЧЕ
Имам добро зрение, вуйчо. Мога да отлича денем черква от колиба.
ЛЕОНАТО
Братко, маските идат. Да им направим място!
Влизат маскирани Дон Педро, Клавдио, Бенедикт, Балтазар, Дон Хуан, Борачио, Маргарита, Урсула и други.
Антонио излиза и след време се завръща, също маскиран.
ДОН ПЕДРО
Желаете ли, госпожице, да се поразходите с един ваш поклонник?
ХЕРО
Ако вървите бавно, гледате нежно и говорите малко, бих ви приела, докато се измъкна оттук.
ДОН ПЕДРО
Заедно с мен?
ХЕРО
Ще го кажа, когато поискам.
ДОН ПЕДРО
А кога ще поискате да го кажете?
ХЕРО
Когато видя лицето ви и се убедя, че мога да го понасям. Защото не дай боже лютнята да прилича на калъфа си!
ДОН ПЕДРО
Маската ми е като колибата на стареца Филемон21 — сам Зевс е приютен зад нея.
ХЕРО
Тогава защо не е покрита със слама?
Отдалечават се.
МАРГАРИТА
По-тихо, ако ще говорите за любов!
БАЛТАЗАР
Бих искал да ме обикнете.
МАРГАРИТА
А пък аз не бих искала, и то за ваше добро, защото съм пълна с недостатъци.
БАЛТАЗАР
Кажете ми един от тях!
МАРГАРИТА
Имам навик да се моля на глас.
БАЛТАЗАР
Че още по-добре: който ви чуе, ще прибави своето „амин“ към вашата молитва.
МАРГАРИТА
„Моля ти се, Боже, прати ми един добър танцьор!“
БАЛТАЗАР
„Амин!“
МАРГАРИТА
„И отърви ме от него веднага след танца!“ Подхващай, клисарю!
БАЛТАЗАР
Клисарят си мълчи. Вие го подхванахте.
Отдалечават се.
УРСУЛА
Познах ви! Вие сте синьор Антонио!
АНТОНИО
Честна дума, не съм.
УРСУЛА
Вие сте! Познах ви по това как си тресете главата.
АНТОНИО
Аз нарочно му подражавам.
УРСУЛА
Не, никой не може да го прави като него. И ръката ви е същата: суха, суха22 и хладна, хладна! Познах ви, познах ви!
АНТОНИО
Честна дума, не съм аз!
УРСУЛА
Хайде, хайде! Познавам ви по блестящото остроумие. Шило в торба не седи. Вие сте, вие сте! Вашите дарби си показаха рогата!
Отдалечават се.
БЕАТРИЧЕ
Няма ли да ми кажете кой ви го е казал?
БЕНЕДИКТ
Съжалявам, но не мога.
БЕАТРИЧЕ
Значи така. Била съм надута и съм си черпела остроумията от „Стоте весели случки“23. Това само синьор Бенедикт го е казал!
БЕНЕДИКТ
Кой е той?
БЕАТРИЧЕ
Много добре знаете кой е.
БЕНЕДИКТ
Не, вярвайте, не зная.
БЕАТРИЧЕ
Нима никога не сте си правили смях с него?
БЕНЕДИКТ
Никога. Кажете наистина, кой е той?
БЕАТРИЧЕ
Шут на принца. Плосък палячо, който има една-единствена дарба: да измисля невероятни клюки. Само разпуснатите го харесват, и то не защото е духовит, а заради подлостта му. Останалите се забавляват с него, но той ги възмущава и затова те първо му се смеят, но после го бият. Сигурна съм, че и сега се носи нейде сред тази флотилия. И съжалявам, че не е хвърлил котва до мен.
21
Филемон
22
„…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.