Выбрать главу

БЕНЕДИКТ

        Когато се запозная с този господин, ще му кажа какво говорите за него.

БЕАТРИЧЕ

        Кажете му го. Той ще пусне едно-две бездарни сравнения по мой адрес и ако никой не му обърне внимание и не се разсмее, ще изпадне в такава меланхолия, че ще спестим една яребича кълка, защото този шут изобщо няма да може да вкуси от вечерята… Но да следваме челната двойка!

БЕНЕДИКТ

        В добро и лошо!

БЕАТРИЧЕ

        Не, ако ни поведат към лошото, ще ги оставя след първия кръг.

Танци. Всички — освен Дон Хуан, Борачио и Клавдио излизат.

ДОН ХУАН

        Брат ми наистина изглежда влюбен в Херо; сега отведе встрани баща й, за да говори с него по това. Дамите пък тръгнаха след нея и остана само една маска.

БОРАЧИО

        Това е Клавдио. Познавам го по стойката.

ДОН ХУАН

        Не сте ли вие синьор Бенедикт?

КЛАВДИО

        Познахте. Аз съм.

ДОН ХУАН

        Вие сте много близък с брат ми, синьоре, а пък той се е влюбил в Херо. Моля ви, отклонете го от нея — тя не му е равна по произход. Ако успеете, ще сте извършили добро дело.

КЛАВДИО

        А откъде знаете, че той е влюбен в нея?

ДОН ХУАН

        Чух го, като й се признаваше.

БОРАЧИО

        И аз го чух. Кълнеше й се, че щял да се ожени за нея още тази вечер.

ДОН ХУАН

        Но да вървим. Трапезата ни чака.

Излиза, следван от Борачио.

КЛАВДИО

        С гласа на Бенедикт им отговарях,

        но със слуха на Клавдио ги чух!

        Разбира се! Това е очевидно:

        за себе си ухажвал я е принцът!

        Приятелство във всичко друго има,

        но не и в любовта! Сега го зная!

        О, влюбени, със собствени уста

        разпалвайте в любимата страстта,

        насилвайте със собствени очи

        отсрещната душа да зазвучи,

        недейте се осланя на посредник

        да ви издейства обич! Хубостта е

        магьосница, която претопява

        във нова страст най-твърдата ни вярност.

        Това се случва всеки ден сто пъти,

        пък аз го бях забравил! Сбогом, Херо!

Влиза отново Бенедикт.

БЕНЕДИКТ

        Граф Клавдио?

КЛАВДИО

        Да, аз съм.

БЕНЕДИКТ

        Е, ще вървим ли?

КЛАВДИО

        Къде?

БЕНЕДИКТ

        До първата плачеща върба, във връзка с плачевната ви съдба. Кажете, графе, как възнамерявате да носите върбовия си венец? На шията ли, като златна верига на лихвар24, или през рамо, като капитанска лента? Така или иначе, не можете да се откажете от този знак на любовен траур, тъй като принцът ви задигна прекрасната Херо.

КЛАВДИО

        Честита да му е!

БЕНЕДИКТ

        Добре казано! Като честен търговец на добитък, който е продал телицата си. И не предполагахте, че принцът ще ви изиграе такава шега?

КЛАВДИО

        Моля те, остави ме!

БЕНЕДИКТ

        А сега се държите като слепия от приказката: крадецът ви е задигнал месото, а вие биете гредата, на която е висяло.

КЛАВДИО

        Щом е така, отивам си!

Излиза.

БЕНЕДИКТ

        Ах, горкото простреляно птиче! Сега ще се завре в тръстиките. Но как може госпожица Беатриче, която уж ме познава, толкоз да не ме знае! Шут на принца! Ха! Пък кой знае — нали съм весел — може да са ми лепнали този прякор… Не, не, напразно съм готов да се черня сам! Не се ползвам с такава слава! Беатриче със своя лош и остър нрав представя собствените си мисли за общо мнение. Но аз ще й платя при първа възможност!

Влизат отново Дон Педро, Херо и Леонато.

Дон Педро се приближава към Бенедикт.

ДОН ПЕДРО

        Не сте ли видели графа, синьоре?

БЕНЕДИКТ

        Да си призная, принце, току-що изиграх пред него ролята на Госпожа Мълва. Заварих го тук тъжен като лесничейска колибка наесен. Казах му — и, струва ми се, не го излъгах, — че ваша светлост е спечелил благосклонността на дамата там и му предложих да го придружа до първата върба, за да му оплета от клонките й венец на любовник, заслужаващ съжаление, или камшик за наивник, заслужаващ бой.

ДОН ПЕДРО

        Бой? За какво?

БЕНЕДИКТ

        За това, че е постъпил като глупаво учениче, което е намерило гнездо с пиленце и веднага от радост го е показало на приятелчето си, без да предполага, че то ще му го задигне.

вернуться

24

„…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.