3.
Преди девет години съдбата ме свърза с някои хора от военното разузнаване. Това бяха жестоки типове. Заради тях загина военният прокурор Иван Бунин. Загина вместо мен, защото точно за следователя Турецки беше предназначена тяхната адска машинка. И макар тогава ние с Меркулов и Грязнов да спечелихме партията смъртоносен шах срещу тях, не ми беше писано да видя как кагебистите ги хващаха и ликвидираха без съд и присъда3. Навярно при смяната на вярата и епохата у мен се събудиха някакви езически атавизми на съзнанието — искаше ми се да погледна мъртвото тяло на полковника от ГРУ, пък каквото ще да става.
Заместник-началникът на районното управление на милицията беше възпитан във времето, когато думите „разузнавач“ и „чекист“ се произнасяха с благоговение. Затова старателно бе отцепил мястото, където бил открит трупът, което в два часа през нощта едва ли беше толкова необходимо. По това време в двора липсваха даже обичайните за такива ситуации зяпачи, бяха само наши хора.
Полковник Василий Дмитриевич Скворцов бил открит до трансформаторния пост от трима младежи, връщащи се от дискотека. Тъй като самите те били леко пийнали, решили, че господин военният също е къркан. Опитали да го разтърсят, за да го събудят, и едва тогава забелязали, че е мъртъв. Според техните думи той лежал по лице, а под тялото му имало скъпа кожена чанта с две блестящи закопчалки. Сега полковник Скворцов лежеше по гръб, отметнал глава така, че силната му волева брадичка сочеше почти вертикално нагоре към тъмното беззвездно небе. Устата му беше полуотворена, изостреното и сякаш вкаменено лице изглеждаше съвсем синьо под бледата светлина на уличната лампа.
Щом подуши, че с групата от криминалната милиция е дошъл и следовател от прокуратурата на Русия, тоест моя милост, зам.-началникът разви бурна дейност, призовавайки подчинените си да работят старателно и в същото време бързо. Някой предложи версия: полковникът специално бил паднал върху чантата си, за да не я намерят и задигнат. Наложи се да измърморя уж под носа си, но достатъчно силно, че подобно предположение граничи с маразъм. Още повече че и съдебният лекар след първоначалния оглед заключи: причината за смъртта много прилича на инфаркт.
— За какъв дявол се е мотал тук? — питаше, без да се обръща конкретно към никого, майорът от районното управление. — Тук няма нищо тяхно.
— Може и да има, но ние с вас да не го знаем — предположих аз. — А може и да си е отивал вкъщи…
Майорът само изглеждаше прост като класически старшина. След като чу последното ми предположение, той поклати глава:
— Той не живее тук. Ние установихме самоличността му и разгледахме документите, които намерихме у него. Документите, вярно, са само една офицерска книжка, но с нея открихме и тефтерче, хубаво такова, за телефони и адреси…
— Той да не би и своя адрес да е записал там, да не го забрави? — нетърпеливо попита Грязнов.
— Не. На първата страница, сега нали е модно, са вписани анкетните данни на собственика, така да се каже — трите му имена, адресът и дори кръвната група.
— Мда — мърморя си, — непонятно. За щастие или напротив, ние си имаме достатъчно работа, така че ще предоставим на военната прокуратура да изяснява обстоятелствата около смъртта на полковник Скворцов.
Майорът с готовност кимна, но се мотаеше край мен, сякаш не се решаваше да попита или помоли за нещо.
— Другарю Турецки?
Поглеждам към Олег Величко, който със стажантско усърдие изучава безжизненото тяло на замръзналата земя, и разсеяно отговарям на майора:
— Слушам ви.
— Александър Борисич, може би ще вземете чантата, а? На вас ще ви е по-удобно да я предадете където трябва. Кой знае какво има там… Да му се не види! Тук и кварталните наркоманчета са ни достатъчни.
Прекрасно го разбирам. Запотен, червендалест, пийващ си навярно службаш, той прекрасно знае, че е достигнал тавана на кариерата си, подполковник никога няма да стане. Следователно и стремежът му е само да си кюта тихичко две-три години до пенсия. Ами ако, не дай Боже, стане нещо с чантата или просто се загуби, а пък в нея има държавни тайни? Ще гледа тогава майорът хубавичката пенсия през крив макарон.