Колдуел усеща, че светът се носи някъде край нея като в сън. Достига до съзнанието й сякаш от много далеч, между нея и заобикалящото я се осъществява само спорадична връзка. Попадат на група паднали гладни, от които са изникнали плодници — приличат на онези, които виждаха досега, с една разлика: тук телата на гостоприемниците са нападали толкова близо, че израсналите от тях бели стъбла са се съединили помежду си с гъсти снопове мицелни влакна.
Докато останалите от групата разглеждат горичката от плодници с нещо средно между погнуса и интерес, Колдуел коленичи и вдига от земята един от падналите спорангии. Бялата топка изглежда достатъчно здрава, на пипане също е жилава, а и изобщо не тежи. Обвивката й е приятно гладка. Никой не вижда как лекарката внимателно пуска спорангия в джоба на престилката си. Когато Паркс все пак се обръща да я погледне, Колдуел наглася превръзките на дланите си и изглежда така, сякаш се е занимавала с това през цялото време на непредвидената почивка.
Вървят отново, пътят няма край. Времето се разтегля, накъсва се, пренавива се като видеолента и разиграва отново и отново пред очите на Колдуел единични моменти, които — поради липсата на вътрешна логика, която да ги съединява — до един й се струват плашещо познати и неизбежни.
GABA-A рецепторът. Хиперполяризацията на нервната клетка, настъпваща непосредствено след освобождаването на нервен импулс и предопределяща продължителността на времето на покой, преди клетката отново да достигне готовност за освобождаване на следващ импулс. Такъв прецизно балансиран механизъм, а колко много зависи от него!
— Приближавайте внимателно — чува тя гласа на сержант Паркс. — Не приемайте на доверие, че вътре няма никого.
В лабораторията си в базата Колдуел разполагаше с волтов кламп тип SEVC-d за измерване и на най-малките изменения в йонните потоци, преминаващи през мембраните на живите нервни клетки. Така и не се беше научила да го използва както трябва, но въпреки това много добре знаеше, че заразените с Ophiocordyceps клетки демонстрират както различен потенциал на възбудимост от здравите, така и различни нива на промяна на електрическата активност. В рамките на самите заразени субекти пък тези нива варират силно и са на практика непредвидими. Сега Колдуел мисли дали това наблюдение няма връзка с някоя друга променлива, която е пропуснала да забележи.
Една ръка я докосва по рамото.
— Още не, Карълайн — казва Хелън Жустиню. — Нека да проверят хубаво.
Колдуел вдига очи и поглежда надолу по улицата. И го вижда: просто си стои на платното на стотина метра пред тях.
В първия момент се изплашва, че халюцинира. Наясно е, че страда от изключително изтощение и лека загуба на ориентация, дължащи се или на някаква инфекция, която е прихванала, когато си нарани ръцете в базата, или (по-малко вероятно) на мръсната вода, която бяха пили по пътя.
Игнорира Жустиню и продължава напред по улицата. Във всеки случай сержантът вече е обиколил неподвижното нещо на платното от всички страни и дава сигнал, че всичко е чисто. Няма причина Колдуел да се бави повече.
Вдига ръка и докосва студения метал. С хромирани завъртулки, изпъкнали под плътния слой прах и мръсотия, намереното нещо проговаря на Колдуел. Казва й името си.
А името му е Розалинд. Розалинд Франклин.
51
Карълайн Колдуел е възпитана да вярва във втория закон на термодинамиката. Във всяка затворена система ентропията се увеличава. Без изключения, без никакви „ако“ и „но“. Без компромиси за добро поведение, тъй като стрелката на времевия поток винаги сочи в една и съща посока. Минаваш през музея, след това през магазина за сувенири, после през изхода, а после вече си вън и никой не ти е сложил на ръката печат, с който да те пуснат да разгледаш сбирката втори път.
Изтекоха двайсет години от деня, в който Чарли и Роузи изчезнаха от всички радари. Двайсет години от мига, в който двамата заминаха — без Колдуел — на своето пътешествие и се изгубиха в разпадащия се свят. А сега Роузи със скромно достойнство гледаше Карълайн Колдуел право в очите.
Самото присъствие на Розалинд Франклин представлява опровержение на закона за ентропията. На всичкото отгоре я намират неограбена и неопожарена, все още една чиста virgo intacta12.