Мелани ги проследява с очи, докъдето й стига погледът, но те продължават по-нататък. Момиченцето смята, че трябва да са излезли през стоманената врата, защото в този край на коридора няма нищо друго, нали? Значи в момента Марша и Лиъм виждат със собствените си очи какво има отвъд стоманената врата!
Мелани се надява, че днес учителка ще бъде мис Жустиню, защото тя позволява на децата да си говорят за неща, които не са в урока, а това значи, че когато Лиъм и Марша се върнат, Мелани ще може да ги попита за какво са си говорили с доктор Колдуел, какво са правили и какво има от другата страна на стоманената врата.
Разбира се, има и много други причини, поради които Мелани се надява, че днес учителка ще бъде мис Жустиню.
И същия ден тя наистина идва. Децата измислят песни, като следват сложни правила за това колко дълги думи да използват и как да ги римуват, после мис Жустиню им ги свири на флейтата си. Страхотно весело е, но денят напредва, а Лиъм и Марша не се връщат. Така че Мелани не може да ги пита нищо и вечерта, когато я прибират в килията й, любопитството й се е разгоряло още по-силно.
После следва уикендът, без уроци и без разговори. През целия съботен ден Мелани все се вслушва, но стоманената врата не се отваря и никой нито влиза, нито излиза.
Лиъм и Марша ги няма и за неделната баня.
А в понеделник учителка е мис Мейлър, във вторник — мистър Уитакър, а след вторника Мелани някак си вече я е страх да пита, защото в съзнанието й, подобно на пукнатина в стената, се е открила възможността, че Лиъм и Марша изобщо няма да се върнат, точно както не се върна и Рони след деня, в който крещя и блъска. А може би самото задаване на въпроси може да промени онова, което се случва. Може би, ако се преструват, че нищо не забелязват, един ден Марша и Лиъм просто ще бъдат избутани с количките си обратно в класната стая, сякаш никога никъде не са ходили. Но ако сега някой попита „Къде ги отведоха?“, тогава вече двамата наистина ще изчезнат и Мелани никога повече няма да ги види.
6
— Така — казва мис Жустиню. — Някой знае ли какъв ден сме днес?
На всички е ясно, че е вторник, а по-важното от това е, че е ден, в който преподава мис Жустиню, но сега всички деца се мъчат да се сетят за още някоя причина, поради която денят е особен: „Вие имате рожден ден?“, „Кралят има рожден ден?“, „На днешния ден преди много години се е случило нещо важно?“, „Днешната дата е палиндром3?“.
„Днес в класа ще дойде ново дете?“
Всички много се вълнуват, защото знаят, че въпросът има нещо общо с голямата брезентова торба, която днес мис Жустиню е донесла със себе си, а и виждат, че мис Жустиню се вълнува точно като тях, защото няма търпение да им покаже какво има вътре. Денят ще бъде хубав — може би един от най-хубавите.
В края на краищата, Шавон се сеща за отговора.
— Днес е първият ден от пролетта! — провиква се тя иззад гърба на Мелани.
— Браво, Шавон! — казва мис Жустиню. — Абсолютно вярно. Днес е двайсет и първи март и в тази част от света, в която ние живеем, на днешния ден настъпва… какво? Какво му е толкова важното на този двайсет и първи?
— Първият ден от пролетта е — повтаря Том, но Мелани, която и без това се ругае на ум, задето не се сети веднага, знае, че мис Жустиню пита за нещо друго.
— Днес е пролетното равноденствие! — избъбря бързо момиченцето, за да превари останалите.
— Точно така — съгласява се мис Жустиню. — Поздравете госпожицата. Днес е пролетното равноденствие. Какво означава това?
Децата се надпреварват да отговарят. Обикновено никой не си дава труд да им казва коя дата е и — разбира се — те никога не виждат небето, но знаят нещата на теория. Още от месец декември, след промяната на слънцестоенето, нощите постепенно се скъсяват, а дните стават по-дълги (не че децата някога са виждали истински ден или нощ, тъй като килиите в блока нямат прозорци). Днес е денят, когато двете части на денонощието най-сетне се изравняват. И денят, и нощта днес траят по точно дванайсет часа.
— А това прави деня вълшебен — казва мис Жустиню. — В стари времена това означавало, че е настъпил най-сетне краят на дългата тъмна зима, че всичко отново започва да расте и че светът пак ще се поднови. Смяната на слънцестоенето било обещание, че денят няма да намалява непрекъснато, докато напълно изчезне. Равноденствието пък било денят, в който това обещание се изпълнявало.
Мис Жустиню вдига голямата торба и я слага на масата.
3
Палиндром (гр.) — една или няколко думи или числа, които се четат по един и същи начин от ляво надясно и от дясно наляво. — Б.пр.