Чак сега Жустиню вдига очи към сержанта, поглежда го, но мракът скрива изражението й. Виждат се само изкривените й устни. Неравната им линия напомня на Паркс за белега на лицето му.
— Но после се изправих — казва жената. — Изправих се, качих се на колата и заминах. Прибрах я в гаража, заключих я и си легнах. Дори спах, Паркс. Можеш ли да повярваш? Така и не успях да реша как да постъпя после. Ако се бях предала в полицията, най-вероятно щях да вляза в затвора и с кариерата ми щеше да е свършено. А и нямаше да върна детето, така че какъв смисъл имаше да се предавам? Разбира се, отлично знаех какъв е смисълът и през следващите два дни шест-седем пъти хващах телефона да се обадя в полицията, но така и не го направих. А после светът свърши, така че не ми се наложи да правя нищо. Размина ми се. Излязох суха от водата.
Паркс чака дълго, за да се увери, че монологът е приключил. Истината е, че през цялото време се мъчи да проумее какво всъщност се опитва да му каже жената. Може би е бил прав от самото начало и много добре е схванал накъде отива разговорът им и това вадене на стари кирливи ризи е просто своеобразна емоционална подготовка на почвата преди секс. А може би не, но човек никога не знае. Във всеки случай, отговорът на всяка изповед е даването на прошка, освен ако смяташ, че признатият грях е непростим. Паркс не смята така.
— Било е инцидент — казва й, посочвайки очевидното. — А и ако не е бил Сривът, ти сигурно си щяла да постъпиш правилно и да се предадеш. Не ми приличаш на човек, който оставя злото ненаказано. — Това си е чистата истина. Едно от нещата, които харесва у Жустиню, е нейната сериозност. Мрази в червата фриволните безотговорни хора, които се носят по повърхността на живота, без никога да поглеждат към бездната под краката си.
— Ти просто не схващаш — отвръща Жустиню. — Защо според теб ти разказвам всичко това?
— Не знам — признава Паркс. — Защо ми го разказваш?
Жустиню се дърпа от парапета, обръща се с лице към сержанта и пристъпва плътно до него, плътно-плътно. Ситуацията носи еротичен заряд, но в същото време еротика няма.
— Аз убих онова момченце, Паркс. Ако погледнем на живота ми като на уравнение, резултатът от него ще е минус едно. Това ще е резултатът от живота ми, разбираш ли? А ти… ти и Колдуел, и шибания редник Джинджър Роджърс10… Господи боже, ще умра, преди да ме принудите да сведа резултата си до минус две!
Последните думи изрича право в лицето на Паркс. Опръсква го със слюнка. Колкото и да е тъмно, застанала е така близо, че сержантът вижда очите й. В тях гори някаква лудост. Жената изпитва дълбок, дълбок страх, но на Паркс му става адски ясно, че не се страхува от него.
После тя се обръща и го оставя сам с бутилката. Не това се надяваше да получи от нея сержантът, но какво пък, брендито е една прилична утешителна награда.
41
Карълайн Колдуел изчаква Паркс и Жустиню да излязат от стаята, скача от мястото, където е легнала и отива в кухнята.
Още одеве забеляза пластмасовите кутии с капаци, прибрани в дъното на един горен рафт: подредени по големина в стръмна пирамида. Никой друг от групата не ги беше погледнал, защото бяха празни. Но Колдуел ги видя и почувства лек прилив на задоволство. Дори и в тия тежки времена от дъжд на вятър Вселената праща на човека точно онова, от което той има нужда.
Сваля от рафта шест от най-малките кутийки и шест чаени лъжички, после ги пуска една по една в джобовете на бялата си престилка. Взема от шкафа и фенерче, но не го включва, докато не стига там, закъдето се е запътила и не затваря плътно вратата зад себе си.