— Нищо няма да ми се случи — изръмжа Бърт. — Ти се погрижи да освободиш мама от онези, които я държат. Това не ми харесва. Ако имаш нужда от помощ, само се обади и ще дойда веднага. Искам да кажа веднага след като получа виза.
— Да, добре. Карай внимателно и бъди невидим. Ще се справим.
Мей Линг се сви на седалката на директния полет до Гуанджоу с „Чайна Ентърпрайз Еърлайнс“. Той трябваше да продължи тринайсет часа, но те щяха да ѝ се видят като трийсет, ако се съдеше по тънката тапицерия на облегалката. Едва бяха излетели, а опашната кост вече я болеше.
Проверката на шифрования ѝ акаунт в Safe-mail от летището не бе дала резултат — там нямаше нови инструкции от баща ѝ. Беше поела известен риск с качването си на този самолет. Поне шефът ѝ бе проявил разбиране, когато го бе информирала за непредвидения двуседмичен отпуск, който сега я отвеждаше в Китай.
Въпросите, които я измъчваха, бяха свързани с баща ѝ. Той често се бе изказвал много мило за майка им пред нея и Бърт, но дали я обичаше не бе толкова ясно. Боб Нолан бе роден покер играч и през повечето време изражението му не издаваше нищо. Може би обичаше майка им, но недостатъчно, за да ѝ остане верен. Тя и Бърт бяха чували доста неща в тази връзка през последните години. Но майка им бе стояла твърдо зад него през последните две и половина години, дори след ужасното забъркване с онази негова колежка. И макар да не бяха богати, Мей Линг бе завършила Помона без съществен дълг. Баща ѝ бе дал каквото бе нужно, а сега плащаше студентската издръжка и на Бърт. Може би затова майка им бе останала с него. В крайна сметка тя често го бе наричала златна костенурка, което бе китайски сленг за богат съпруг. Но Мей Линг бе почти сигурна, че баща им не е богат. Преди няколко години, когато купиха онази вила в БК, бе споменал, че средствата са дошли от наследството на баба им. Може би някой ден той щеше да стане богат. Това би обяснило защо майка им бе решила да не го напуска.
Отвори дебелата книга, която бе купила преди по-малко от час. Не се интересуваше от Бен Ладен, но книгата бе на разпродажба, а в Помона тя ходеше с един бивш „тюлен“. Нещата с него не се бяха получили, но Брад бе имал жестоко тяло с плочки на корема, за които си струваше да умреш. Той я бе запознал с бразилското джиу-джицу и тя бе продължила с интензивни тренировки три пъти седмично дори след като Брад бе слязъл от сцената. Това се оказа отличен начин да поддържа форма, макар мъжете в нейния курс да бяха в по-голямата си част затлъстели пубери, татуирани чудаци или омъжени и с двайсет години по-стари от нея. Напоследък бе започнала да се движи в среда на по-възрастни и дори забелязваше специалното отношение на шефа си към нея. Брус беше във форма — е, може би леко женствен, — но понеже бе един от най-добрите приятели на баща ѝ, това го правеше едновременно табу и заподозрян.
Нолан се върна на бюрото си. Следващото в списъка със задачите му бе проучването на Мили относно извънредните полети за извеждане.
То се оказа поразително.
24. Обрат
Сряда сутринта, 12 март: Сингапур, Бирма, Токио, Пекин
Майната му на Боб Нолан! Кой беше той да я изхвърля на улицата? Беше само поредният в дългата опашка от разочарования, започваща с баща ѝ. Мили се насили да се съсредоточи върху папките пред себе си, за да не изкрещи неистово, което мигом щеше да вдигне на нокти охраната на конспиративната квартира.
По-нататъшното проучване на Франк Каултър, Кун Са и последиците от колапса на „Дабъл Лама Трейдинг“ през 1985-а изглеждаше непродуктивно, защото тя вече бе прегледала тези материали. Спомни си заплахата на Мелиса какво ще се случи, ако използва по-високото ниво на достъп за Нолан, и в главата ѝ започна да се оформя прелестен план. Нолан може би смяташе, че не е запомнила подробностите. Но горещият секс стимулираше паметта ѝ, включително за т.н. „разговор от възглавницата“. Игриво завързаният Боб ѝ беше разкрил служебната си парола. Понякога дори копринено шалче може да бъде инструмент за изтезание, помисли си тя. Сега само ѝ трябваше лаптопът и маркерът му за защитен мрежов достъп56.
„Харкорт Авиейшън“ беше основният контрагент на ЦРУ след 11 септември за чартърни полети до всяка точка на света, когато заподозрени терористи трябваше да се транспортират до офшорни центрове за разпит. Макар Мили да не бе успяла да се добере до междинните кацания, най-последната заявка в Азия бе изпълнена в неделя, 9 март, до пункт „Тръскот“. Използваният самолет бе „Гълфстрийм 550“, а платената сума бе 5300 американски долара, включваща хонорарите на двучленния екипаж и стойността на горивото. От осем часа самолетът бе в Дубай и на разположение за заявки.
56
От security network access token (англ.) в типичния случай малко устройство с екран, на който се показва периодично променяща се случайна комбинация от цифри, синхронизирана с отдалечен сървър; потребителят я въвежда, следвана от личната му парола, за да получи отдалечен достъп до защитена мрежа (най-често чрез VPN). — Б.пр.