С известно усилие и на цената на всичките си спестявания Нолан щеше да разреши някоя и друга загадка. А може би щеше да свърши мъртъв или в затвора за дълго, много дълго време. В 4:30 сутринта той вече спеше, сигурен, че никой извън „Харкорт Авиейшън“ не знае какво е направил. Колко приятно бе да се възползваш от системата за разпределение на информацията по категории на секретност57 и принципа за минимална необходима осведоменост58, особено когато ставаше дума за транспортиране на заподозрени в международен тероризъм.
Питър Мулън се нуждаеше от легло. Робии Телър се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. И двамата се нуждаеха от храна. Бяха напуснали клиниката А-ОК преди тринайсет часа и я бяха оставили на хиляда километра зад гърба си, преминавайки като на парад през цяла дузина КПП-та, където шофьорът на Телър бе показвал пропуск, който неизменно бе довеждал до отсечено козируване и махване с ръка да продължават по пътя си. Беше посред нощ и в момента се намираха в Лойко, почти на границата на провинция Шан. Дупките по пътя се забиваха като шиш в травмирания гръб на Мулън. Тойотата „Краун“ подскачаше през тях с петдесет километра в час по неасфалтирания път.
Телър се бе проснал до него на задната седалка.
— Роб, буден ли си? — осмели се да попита Мулън.
— Да. Непрекъснато ми се повръща. Не ми дава да мигна — оплака се Телър и се издрайфа в торбичката, която държеше.
— Сега, след като вече толкова се отдалечихме от Рангун, би ли ми казал за къде пътуваме?
— Полковник, зададох ли ти дори един въпрос как ти и майор Гигс поехте командването на самолета? Не. Попитах ли как стана декомпресията, довела до смъртта на всички пасажери и целия екипаж, с изключение на вас четиримата в пилотската кабина? Не. Успехът на мисията ни не изискваше да разполагам с тази информация, затова не я поисках. Ти сега се интересуваш за къде пътуваме. Защо? Имаш ли някаква друга идея? Може би алтернативен маршрут?
— Не, Роб, аз просто… просто…
— Какво просто?
— Просто ти изглеждаш зле. Дявол да го вземе, не си продумал дума от цели пет часа. Помниш ли какво стана преди два часа? Двамата с шофьора трябваше да те придържаме от двете страни, за да успееш да се изпикаеш в канавката. Толкова беше немощен.
— Немощен? Това са глупости! Чудесно съм. Само съм малко изморен.
— Имаш лъчева болест и може да си получил фатална доза. Ако умреш и аз не знам какъв е планът, тогава няма да мога да завърша мисията. Дори нямам представа как да се свържа с Каултър. Не знам за къде пътуваме, колко дълго ще престоим там и как смяташ да ме върнеш в Щатите. Така че смятам за напълно уместно, майоре, да получа нужната информация.
— Пътуваме на север — североизток към южната територия Ва, която се намира в Шан. Тя се контролира от моя приятел, генерала, и се патрулира от армията на Ва. Генералът доставяше наркотиците, които аз експортирах, за да финансирам мисията. Има една база в средата на Южен Шан, откъдето действа генералът. Ще починем там за няколко дни. Там има доктор, който се надявам да ме вдигне на крака. Когато му дойде времето, ще се обадя по телефона и на близка до нас военновъздушна база ще кацне самолет. Ще те върна в Щатите, макар да не ти обещавам, че ще стане по права линия.
— А как да се свържа с Каултър? Или с пилота на самолета, който ще ни изведе?
— Имам сатфон. Изключен е, за да пестя батерията. Номерът на Каултър е в портфейла ми на листче, надписано на ръка „Акаунти ВВС“. Неговият номер е на реда срещу DD59 в списъка. Номерът на чартърната компания е срещу HA60.
Нолан влезе в кабинета на Константайн на секундата в 7:30 сутринта, все още замаян от недоспиването. Бяха сами, с изключение на безбройно многото скрити записващи устройства, които вече регистрираха всеки негов жест и интонация. Константайн веднага се нахвърли върху него, както сокол пикира върху заек.
— Има достатъчно данни, за да те освободя без заплата до края на месеца. И в зависимост от изхода на официалното разследване можеш да бъдеш уволнен за несправяне със служебните задължения.
Нолан скри облекчението си. Константайн не бе повикал адвокат на Компанията и не отваряше дума за възможно криминално разследване. Реши да разиграе ситуацията като на покер.