Когато тръгна, в помещението се разнесе хор от шепот на хора.
Може да играеш само с картите, които са ти раздадени, а в момента той държеше картата „Китай“. Камерите можеха да вървят по дяволите — той извади трите примамки, в които държеше microSD картите. Две отидоха в джоба на панталона му. Нолан бе доволен, че бе имал предвидливостта да сложи пластмасови капачки на кукичките. Изчовърка от кухината на третата стръв малката схема и я запечати с две малки пластмасови пликчета тип „зип-лок“, като онези, които използват търговците на скъпоценни камъни.
Регистрира се в лаптопа на Компанията за последен път и написа кратък имейл до семейството си. Може би щеше да го прочете единствено Бърт. Какво друго можеше да напише, освен че е разкрил истината за МН370 и че в резултат на това засега ЦРУ го преследва като престъпник? Написа в края „Ще помогна, когато мога, но се опасявам, че засега не бива да разчитате много на мен. Обичам ви“. Чувството за безпомощност щеше да го разкъса, когато завърши по този жалък начин. Закле се да направи повече, отколкото обещава.
Прегледа пощенската си кутия. Все още не бе получил от Хекър записите на разпитите. Толкова ли много искаше за човек, който от днес може би вече нямаше служебна кариера? На екрана се появи съобщение за получаване на имейл от Мили с предупреждението, че ще се самоизтрие след 10 секунди. Австралия? Какво, по дяволите, щеше да прави Каултър в място като Кунунура? Щеше да разбере, ако отиваше например в Пърт, където бе базиран екипът за издирване на МН370. Кунунура бе навътре в сушата и далече от офисите на сродната на ЦРУ агенция АРС70 или другата АСБР71, която бе подобна на ФБР. Кунунура бе на границата на марсианския пейзаж, известен под името Кимбърли72, така че едва ли ставаше дума за междуведомствен голф турнир, докарал Каултър през целия Пасифик.
Какви ли бяха намеренията му?
Нолан отлепи външния диск с обем един терабайт от гърба на лазерния принтер, монтиран в празно място на библиотеката. Той беше със специален USB кабел и с маскиран като невинно приложение софтуер за защита. Ако някой не издърпаше принтера от мястото му, нямаше как да се разбере, че използва резервен архивен диск съвместно с лазерния принтер през споделен USB порт. Пусна диска в раницата си за път. Следващата задача беше да извади от обръщение домашния настолен компютър. Отвори внимателно корпуса и свали блока на твърдия диск. Направи същото и с лаптопа Dell на ЦРУ, което го забави малко повече заради малките винтчета на задния капак. Под умивалника в банята имаше контейнер със солна киселина за именно този случай. Той отвори широко прозорците на банята, намокри носната си кърпичка и я сложи върху устата и носа си. Сложи един до друг двата твърди диска в умивалника. Изля киселината върху корпусите им, докато не ги покри изцяло с изпускащата отровни пари течност. Излезе заднешком от банята, затвори вратата и пое с облекчение глътка свеж въздух.
Извади сим картата и батерията от мобилния си телефон и хвърли в раницата хавайска риза, чиста тениска, бельо и чорапи. Помисли и добави тоалетен несесер бизнес класа. Беше време за шоу!
Флин избута Мили в кабинета на Константайн, където пред бюрото на ДЦ стояха Мелиса и двама стажант-адвокати, които Мили не познаваше. Константайн я изгледа смръщено.
— Кой ти разреши да използваш удостоверителните данни за достъп до бази данни, защитени с гриф СС/СИСРС?
— Никой, сър. Само той.
— Значи той ти е заповядал да направиш това търсене и е споделил с теб паролите си — констатира Мелиса. — А биометрията?
— Биометричната защита още не беше активирана на новия му лаптоп. Той ми нареди да извърша търсенето. Аз самата дори не бих се сетила да гледам във файлове отпреди трийсет години. Но Боб преследва призраци.
— Ти не беше ли най-големият фен на Боб? — попита Мелиса.
— Бях до днес, когато разбрах, че е изменник.
Слезе в кухнята. Прислужничката беше в задния двор и миеше с маркуч плочките. Потърси в чекмеджетата и намери пластмасово фолио, с което обви в няколко слоя малките пакетчета с microSD картата. Сложи обвитата карта, не по-голяма от копче за панталон, откъм залепящата страна на квадратче изолирбанд. След това залепи преносимия си „пенсионен план“ на вътрешната страна на непрозрачна пластмасова бутилка за вода близо до горната част, където гърлото леко се разширяваше. Приглади с пръст краищата, за да се увери, че опаковката е херметична.
70
От ASIS (Australian Secret Intelligence Service — англ.) — Австралийска разузнавателна служба. — Б.пр.
71
От ASIO (Australian Security Intelligence Organization) — Австралийска служба за безопасност и разузнаване. — Б.пр.
72
Най-северната и рядко населена област от деветте в състава на провинция Западна Австралия. — Б.пр.