Докато изминаваше последните петдесетина метра по пистата към „Сайтейшън XL“, черен нисан със затъмнени стъкла го подмина и спря до вече загряващ двигатели G550. Машината бе точно като онези, които окомплектоваха едно време в Ел Ей, когато работеше в антитероризма с Джак и момчетата. Джак оттогава бе изкукуригал и сега го преследваха, но пък няколко години си бяха поживели славно.
От колата слезе ниско подстриган чернокос бял, следван от красива азиатка. Шофьорът изскочи и отвори багажника, за да ѝ помогне с чантите. Тези двамата можеха да са богати хазартни играчи в края на веселбата. Господи… какъв ли живот бе това? Но дори при това положение чисти 42500 годишно не беше никак лошо. Вадеше нокти с клещи като хоби и стреляше по лошите, за да си вади хляба. Най-добрата работа на света. Вдигна поглед и коригира посоката си към своя самолет.
Господин Бърч, добре дошли на борда. Мислех, че ще имаме само един пасажер.
— Промяна в плана. Мадам Чан работи с мен.
— Разбира се. Само за да се уверим, че всичко е наред, бихте ли ми показали копие от разписката за банковия депозит и документ за самоличност със снимка?
— Няма проблем. Той подаде разписката от „Банк Сюис Приве Азия“ и паспорта си на името Адам Бърч.
— Имаме разрешение за излитане, ако сте готови. Полетното време до летище „Бандаранайке“78 е четири часа и десет минути.
Ако на борда имаше хора на Компанията, това беше моментът да предприемат нещо. А ако бяха на път за насам, беше най-добре да излетят без забавяне.
— Да излитаме тогава. Имате ли нещо за ядене? Умираме от глад.
— В хладилника имаме селекция от аламинути и сандвичи. Напитките са в охладителя. Нямаме стюард, екипажът се състои само от мен и капитан Нишимото. Аз съм вторият пилот, Джон Дженкинс.
Нолан стисна ръката на Дженкинс. Беше някъде на трийсет и пет, с пясъчноруса коса и ръст на баскетболист.
— Бих искал да се запозная с капитан Нишимото, ако е възможно, да му кажа „Здравей“ и да му благодаря за поемането на чартър с толкова късо предизвестие. Компанията е благодарна.
Пилотът чу името си и стана от седалката, за да посрещне Нолан на вратата на пилотската кабина. Като се изключеше приликата с покойния японски режисьор Акира Куросава, капитанът имаше обветрено лице, издут гръден кош, сива коса и черни очи, които пронизваха Нолан. Нишимото бе поне на седемдесет и изглеждаше сякаш в свободното си време се бори с гризлита.
Здрависаха се и Нишимото положи всички усилия да му счупи пръстите. Нолан вплете поглед с неговия и изохка:
— Мамка му.
33. Трябва да повярваш
Сряда, 12 март: Бирма, Сингапур, Москва
— Аз съм — изхърка Телър.
— Дявол да го вземе… казах ти да не ме търсиш на тази линия!
— Не ми отговори на другите два номера.
— Тази не е защитена — подслушва се в реално време.
Смехът на Телър се изроди във влажна кашлица.
— Имам седем души на смяна, за да слушаме денонощно двеста и не знам колко си англоговорещи, представляващи интерес за правителството или за мен. Хората ми превеждат част от това на бирмански и аз разпространявам достатъчно разузнавателна информация, за да бъдат всички доволни. Да не говорим, че приятелите ми в „Мианмар Телеком“ ми дават записи на всички останали чуждоезични обаждания от външни компании и дипломати. Тях не превеждаме в реално време, но мога да извлека по заявка разговори от всеки телефонен номер. Как мислиш знам всичко, което се случва в тази скапана страна? Довери ми се. Никой никога няма да прочете стенограмата на този разговор. — Кашлицата на Телър звучеше като предсмъртно хъркане.
— Дявол го взел…! Не съм и предполагал, че точно ти стоиш зад сцената на „Биг Брадър“. Коварно копеле! — каза Матюс.
— Дори в кенефа на име Рангун не бих могъл да оцелея под земята, без да имам някакво предимство.
— Мислех, че предимството ти съм аз.
— Ти? Слава богу, не си ти. — И Телър изкашля поредната храчка.
— Защо се обаждаш?
— Имам нужда от самолет на полоса Монг Хсат във вторник по обяд, който да има разрешение да навлезе в Тайланд. Виж дали „Харкорт Авиейшън“ имат нещо там, макар че честно казано в момента изобщо не ми пука. Трима пасажери, сред които севернокорейски доктор, който е в количка. Опитай да включиш санитар и носилка. Искам да летя за Банкок, а в най-лошия случай да замина за там по земя, и линейка… — Телър се изкашля задавено — или с каквато кола успееш да ме уредиш. Ще имам нужда от частен достъп до първокласна болница за специализирано лечение.
78
Международното летище на Коломбо, кръстено на името на Сиримаво Бандаранайке — първата жена в света министър-председател на Цейлон/Шри Ланка (1960-1965, 1970-1977, 1994-2000). — Б.пр.