Провери двата оставащи му надеждни имейл акаунта. От Пъркинс бе дошъл нов пакет демагогия, като този път се обещаваше, че го чака помилване от президента, стига Уотърман да свърши в ареста. Нямаше смисъл да разсъждава върху това.
— Благодаря ти, Били, но не — каза той на глас и изтри имейла.
Уотърман бе успял да се обади с един ред от московското летище, за да потвърди, че каца в 21:15, като искаше от него да потвърди чрез отговор на същия имейл времето и мястото на срещата в петък.
Нолан писа на Уотърман да уведоми Чумаков за промяна в плана. Първо, срещата вече се насрочваше за 10 сутринта във фоайето на „Синамон Гранд Хотел“. Второ. Нолан прилагаше две банкови сметки с дати и суми, за да увери Чумаков, че ако размяната в петък не протече съгласно уговорката, тази информация ще бъде препратена на началниците му и на няколко международни печатни издания. Благодарение на Сергей — който беше проследил преводите и бе свързал Чумаков с иранците по отношение на отдаването под наем на сървърите — Нолан най-сетне разполагаше с истински лост за въздействие.
Нолан предлагаше вариант на сделката, съгласно който той щеше да даде на руснаците нешифрована флашка. Нолан и Уотърман щяха да изчакат трийсет минути, докато хората на Чумаков прегледат съдържанието, след което щяха да си тръгнат. В случай на усложнения, доказателствата за предателството на Чумаков спрямо ФСС и отдаването на сървърите на службата на ирански терористи щяха да се превърнат в световна сензация номер едно.
На вратата се почука. Балендра се бе върнал с поредния нов лаптоп, няколко книги плюс малко дрехи за Кайли, Уотърман и него. Нолан почука на свързващата врата. Беше скрил незаразения компютър, но бе оставил компрометирания „Леново“ включен. Не си бе губил времето да преглежда китайската версия на файловете от АНС щеше да използва каквото му бяха дали, пък да става какаото ще. Но на Кайли щеше да ѝ се стори подозрително, ако поне формално не бе прегледал съдържанието. Включи флашката в оригиналния „Леново“, смръщвайки лице при мисълта за коварните програми, които сега се инсталираха в него. На прозореца се почука и той вдигна щорите и отключи вратата, за да пусне изящната госпожица Ю да влезе. Даде на Кайли две книги и подчерта, че особено ѝ препоръчва новия международен бестселър „Океан от заблуди“. Трилърът бил толкова добър, че той вече си го бил купил. Тя разбра намека и подпъхна книгата под пътеводителя за Шри Ланка на „Самотната планета“89.
40. Последно причастие
Четвъртък, 13 март: провинция Шан, Рангун, Коломбо
Телър си спомни саркастичната забележка на Ръмсфелд по отношение на операция „Иракска свобода“90, че отиваш на война с армията, която имаш, а не каквато би искал да имаш. Вместо със собствените си подбрани елитни бойци сега бе останал с шестима некадърници и доктор в безсъзнание, свит на пашкул на задната седалка на ландроувъра.
Докато наблюдаваше колко грубо войниците се отнасят със своите ранени, Мулън се смръщи. Телър беше безразличен. Четирима бойци, въоръжени с автомати АК-47, се наместиха на последните две редици, а майор Бури седна отпред при шофьора.
Хората на майор Бури бяха с маскировъчни униформи, които за Мулън бяха нови. Телър с удовлетворение забеляза, че Бури има зареден гранатомет RPG-7 и две резервни ракетни гранати. Сложиха ги на задната седалка на добрата надеждна краун, като гранатометът стърчеше през отворения заден прозорец от страната на Мулън. Мулън все още беше със зигзауера от похищението, а Телър се бе въоръжил с М-4, шест пълнителя и куп осколочни гранати. Беше готов за път.
Кашлицата му бе отслабнала.
— Знаеш ли какво е това място? — попита той.
— Както ми изглежда… гигантска лаборатория за наркотици и депо — отговори Мулън.
— Това е, което правят тук, но всъщност е трудов лагер. Питал ли си се защо затворниците са севернокорейци? Е, аз ще ти кажа. Защото са дадени на Бирма от севернокорейско правителство. Подарък. Дар в знак на „Благодаря, че сте ни приятели“. — И той се изкашля, за да подчертае казаното. — Какво ще кажеш на това?
— Мислех, че Ким-Ир-и-така-нататък държи затворниците си в неговата си страна.
90
„Операция Иракска свобода“ — другото име на иракската война, която започва с нахлуването на 20 март 2003 година; дотогава мисията в Ирак е била наричана „Операция Трайна свобода“. — Б. пр.