По време на бързата смяна на колите Мулън не бе изпускал от поглед сака си със зигзауера, за да е сигурен, че ще остане на пода пред задната седалка.
Полетът от Абу Даби за Коломбо излетя навреме. Уотърман бе изтощен от стреса на първата отсечка и от усилието да се досеща кои файлове кръстникът му ще запази, кои ще изтрие и кои ще манипулира, преди да даде каквото и да било на враговете им. Беше като да играеш бридж за телепати. След това херкулесово усилие се зареди с търпение за следващата доза гаври от страна на Чумаков. Малко разочароващо обаче той не направи нищо, с изключение на това, че поиска да му бъде върнат лаптопът. Началникът от ФСС демонстративно извади книга с меки корици на английски — един от онези долнопробни шпионски трилъри с експлодиращи самолети на корицата, „Океан от заблуди“. За Уотърман това бе чиста проба боклук, но Чумаков я четеше толкова внимателно, че даже си подчертаваше някои пасажи.
До кацането имаше четири часа бездействие. Седалката на Уотърман в салона за първа класа запя неустоимо като сирена и той се предаде на съня.
Чумаков се натъкна на китайска дума, означаваща заразен със зловреден софтуер компютър. Според завладяващия трилър поделение 61398 на НОА наричало тези компрометирани машини луоши, „бройлер“. Точно това бе спящият до него Уотърман — голямо сочно луоши.
Дойл се обади на Константайн:
— Догадката ти се оказа вярна. Нолан използва един от хакерите си, Вишну Балендра, на двайсет и шест, безработен, от богато семейство. Нещо като момче за всичко. Без явни връзки с разузнавателната общност, но прилага техники за изплъзване от проследяване, което издава инструктаж, вероятно от Нолан. Както и да е, проследихме Нолан до „Рокетс Клуб“. Това ако не е криене пред погледа на всички — мястото е кажи-речи врата до врата с посолството ни. Какво искаш да направя?
— Абсолютно нищо. Не докосвай Нолан, хотела му или антуража му. Не предприемай нищо, което би го алармирало. Следете Балендра, и толкова. Опитайте се да подслушвате разговорите му, докато е вътре, но за останалото оставете нещата да се развиват сами. Сега ще се обадя на Бърнс и ще му съобщя за смъртта на Пат Лонг.
— А онзи G550 на летището? Имам там хора на три смени, които не го изпускат от поглед.
— Оставете го на мира, макар да съм готов да се обзаложа, че Нолан няма повече да види този самолет като човек на свобода. Ако ни изненада и се покаже там, направете нужното самолетът да не помръдне и задръжте всички на борда.
Полетът на „Еър Норт“ от Даруин беше първата отсечка на изтощително пътуване. „Вече съм прекалено стар и много важен за подобни дивотии“, мислеше си Каултър. Полетът беше само един час, но сбитите една в друга седалки, грохотът на турбовитловите двигатели и потискащо дебелите му спътници го караха да се чувства като бутилиран зародиш в алеята на ужаса на някой цирк. Добре поне, че от „Кунунура Кънтри Клуб“ изпратиха кола. След душа в климатизираната стая се бе почувствал малко по-добре. Бе имал време да провери електронната си поща преди обяда с превъплъщението на Тома̀с де Торквемада92.
Телър бе увиснал офлайн поне от трийсет и шест часа. Не беше добър знак, но не беше непременно и катастрофа. Парите и приоритетните мишени вече бяха в Австралия и Каултър планираше да прекара интересно утре с тях. Успехът на операцията зависеше повече от полезността на информацията, изтръгната от иранеца, отколкото от онова, което можеше да се случи на стария рейнджър.
Питаше се дали не е време да потърси Уолам на сатфона. Може би днес бяха реализирали някакъв напредък, докато той летеше от Сидни към тази отбивка за тирове в пустинята.
Едно от основните правила в поделението бе, че имаш по-добър шанс с малко хора, които знаят какво правят, отколкото с много, на които не можеш да разчиташ. Джерард подаде на полицая Сай „Глок 17“ с два резервни пълнителя и му изнесе триминутна лекция как да ги сменя и да стреля. Нареди на необичайно изглеждащия полицай да стои с капитана и втория пилот и да застреля всеки, които се приближи до тях. Сай каза, че е разбрал всичко, и го дари с широка усмивка. Хлапето изглеждаше толкова невъзмутимо, сякаш му бе показвал как да обръща кюфте на скарата. Джерард го попита откъде знае английски толкова добре.
92
Тома̀с де Торквемада (1420-1498) — първият Велик инквизитор в испанското движение за уеднаквяване на религиозните практики с тези на католическата църква, известно като Испанска инквизиция. — Б.пр.