— Колко е пътят до летище „Ратмалана“? — попита Нолан.
— Трийсет минути по това време на деня. Ще бъдем там след двайсет. — Шофьорът се представи като Чанакя и обясни, че това му бил почивният ден, а работел като младши анализатор в компания за аутсорсване. Балендра го бил наел заради отличните му шофьорски умения. При това лавиране из трафика Нолан смяташе, че е редно да им върне парите. А това, че дори не одраскаха колата, отдаде на сляп късмет вместо на умение. Адреналинът в тялото му изгаряше, ръката го заболяваше все повече, а главата му се замайваше. Нолан се облегна и затвори очи. Кайли издърпа късчета плат и шрапнел от ръката и гърдите му и го поръси с някакъв прах, който командосът ѝ подаде. Дълбоката петнайсетсантиметрова рана в лявата му предмишница не спираше да кърви и командосът даде на Кайли нещо подобно на латексова тръба, със съвет да я нагласи под лакътя на Нолан и така да ограничи кръвотечението.
Главата на Нолан се люшкаше, докато тя се занимаваше с повърхностите рани по гърдите му. В един момент той се сепна и попита:
— Работи ли още твоят телефон от посолството? Ако работи, трябва да се обадя на Нишимото и да му кажа да излети.
— Мисля, че работи — каза тя. Или поне работеше функцията му за получаване на текстови съобщения. Защото гледаше такова на китайски: „Убий Нолан сега“.
Агентът на ЦРУ видя как руснакът изтича до едно от окървавените тела, свлечени до стената, и провери за пулс.
— Жив! Жив! Линейка! Линейка!
Питър Алан насочи пистолета си към него и каза:
— Служба за сигурност към американското посолство. Извадете оръжието си с два пръста и го хвърлете към мен.
Борис Владимирович Устинов не разбра всичките думи, но се досети за смисъла им. Вдигна поглед и прецени, че може да извади оръжието си и да стреля по-бързо, отколкото американецът може да се прицели и да дръпне спусъка. Но шефът му бе жив и тежко ранен, така че му трябваше помощ, а не конфронтиране. Той хвърли пистолета си встрани, погледна американеца в очите и произнесе с най-добрия глас от полицейски ТВ сериал:
— Помощ! Линейка! Медик!
Алан позвъни в посолството и поиска пехотинците да довтасат начаса с носилка. Понеже се намираха само на стотина метра, беше по-бързо до го направят пеша, отколкото с кола. Алан им каза да имат в готовност линейка и да предупредят болница „Навалока“ да има готовност за приемане на спешен случай. Щеше да остане с гигантския руснак и при изпадналия в безсъзнание негов сънародник — местните бяха прекалено объркани от големия брой ранени по земята и във влака, за да обърнат някакво внимание на западняците. На местопрестъплението вече бяха пристигнали първите полицаи, а имаше и парамедици. Над главите им кръжаха два хеликоптера с червени кръстове.
Алан държеше гиганта на мушка. Взе от плажа две оръжия, които изглеждаха от една и съща марка. Бяха явно от епохата на Съветския съюз. Червена топка с жълта лепенка на земята привлече вниманието му. Той клекна до нея и видя залепена за топката флашка в малко пластмасово пликче. Прибра флашката в нагръдния си джоб и когато вдигна поглед, видя само за частица от секундата летящия към него огромен юмрук. Рухна, без да издаде звук. Устинов измъкна от джобовете на Алан двата деветмилиметрови пистолета и погледна проснатия американец. Той лежеше по гръб и дишаше равномерно. Това бе добре — нямаше нужда да убива човек, който не го е заслужил.
— Стана по-лесно от очакваното — коментира Дженкинс, когато колелата на гълфстрийма се отлепиха от пистата на международно летище „Бандаранайке“. Самолетът се насочи към морето и изви на юг.
— Правилата за влизане в бой трябва да бъдат пределно ясни. Ако Нолан не е с нас, не се намесваме. — Джак Нишимото бе крайно делови. — Време е. — Той погледна Дженкинс, който отне тягата на двата двигателя и спусна задкрилките, за да симулира едновременна неизправност на двата двигателя. Носът се заби надолу и Дженкинс тримира99 за възможно най-добро планиране.
Нишимото взе слушалката с микрофона и изрече с достойно за Грегъри Пек спокойствие:
— Мейдей100, мейдей, мейдей. Гълфстрийм пет петдесет ноември едно шест осем танго танго. Искам спешно кацане Ратмалана. Пълен отказ на двигателите и нестабилна работа на хидравликата. Ноември едно шест осем танго танго.
— Ноември шест… ъ-ъ… танго танго мейдей потвърдено — отговори кулата след къса пауза. — Ноември танго танго, идентифициран с радар. Разрешение за директно кацане Ратмалана. Вятър две четири нула на пет. QNH101 едно нула нула осем. Няма конфликт с друг трафик. Аварийните служби в готовност. Разрешено кацане на писта две две, там спрете. Виждате ли летището?