— Ти трябва да си дъщерята на Боб Гладстоун! Като две капки вода сте… е, с малко азиатска кръв. Влез, влез. Аз съм Линда, приятелка на господин Гладстоун. — И се усмихна кокетно.
На Мей Линг ѝ призля. Всяка проститутка в „Орчард Тауърс“ ли познаваше баща ѝ? Тя пристъпи в неосветеното антре и тежката врата се затвори с щракване зад гърба ѝ.
Капитанът влезе в салона за пътници, като почесваше брадичката си.
— Ами, ето последните новини. Преди трийсет минути прелетяхме над Сингапур в пълно радиомълчание. Не получихме нищо от военните авиодиспечери, а радарът не засече никакви самолети във въздуха. Бих заложил дома си, че досега щяхме да имаме ескорт от изтребители, ако международният шпионин Боб Нолан наистина беше в нечий списък за арестуване. Но при липсата на военен ескорт накарах Дженкинс да регистрира коригиран полетен план от Дили за „Тръскот Фийлд“, платото Мичъл, Западна Австралия. На всичко отгоре Австралия прие искането за промяна, което буквално ме хвърли в тъча. Оттам нататък обаче този самолет остава на земя — никакви дестинации, вътрешни или международни, без изрично разрешение. Всеки опит да излетим без разрешение ще бъде третиран като враждебен акт и знаете как завършват тези неща. Някакви коментари?
— Звучи ужасно — обади се Кайли.
— Съгласен съм. Звучи като че ли ни очаква кацане право в центъра на паяжината — съгласи се Нолан.
— Знам, че ще прозвучи донякъде егоистично — продължи Нишимото, — но нашето алиби е, че ние с Дженкинс сме били принудени под заплаха да продължим да пилотираме този самолет. Ако кацнем на място, където е в сила договор за екстрадиция със Съединените щати — а Източен Тимор е едно от малкото изключения в тази част на света — Боб заминава направо за затвора, следван по петите от мен и Дженкинс.
— Значи казваш, че опциите ни са Източен Тимор или „Тръскот Фийлд“? — поиска да се увери Нолан.
— Не, и Папуа Нова Гвинея няма договор за екстрадиция. Може да се доберем на пари до Порт Морсби.
— Това не може да продължава в такава неизвестност. Разбираме се да ни свалиш на „Тръскот Фийлд“. Обяви „Мейдей“ за полицията в Западна Австралия, федералната полиция и всеки за когото се сетиш. Кажи им, че в „Тръскот“ е Ал Кайда, измисли нещо, което ще привлече вниманието им. Дори ако покриването на МН370 е черна операция, все още има шанс да се измъкнем живи. — И той се обърна към Кайли, за да чуе мнението ѝ.
— Да, нека направим така. А пък аз ще се обадя на китайското посолство в Канбера. Ще искам дипломатически имунитет.
Историята, която разказа Линда, бе тъжна. „Райската пътека“ бе затворена. Момичетата всички регистрирани и освидетелствани като клинично здрави — били депортирани. Самата Линда била тикната в ареста за цяла нощ, докато един приятел, висш полицай, не уредил да я пуснат. И сега просто била тук, за да си събере личните вещи. Чист късмет, че имало някой да отговори на почукването на Мей Линг.
— Между другото, баща ти ми остави нещо на съхранение. Раница с каска за велосипедист, ръкавици… такива неща. Искаш ли ги?
— Разбира се. Карам му велосипеда, защото да не си сложа и каската му.
Линда донесе раницата. Мей Линг погледна в нея: малко дрехи, каска, ръкавици и бутилка вода. Не беше изненадващо, че полицията не я бе взела като веществено доказателство, когато бе претърсвала тук. Линда не им бе казала, че раницата е на баща ѝ, а бегъл поглед не бе разкрил в нея нищо ценно.
По дяволите, вече беше късно. Задникът го болеше, а дори не бе шофирал. Верен на репутацията си на състезател от „Железният човек“, Макгърти го бе сменил четири часа след Апълтън и не бе пуснал волана след това. Бяха спирали да заредят и да си купят мексиканска храна от крайпътно заведение в Южен Орегон. Беше 3:30 сутринта и вече се намираха в покрайнините на Рединг.
— Ти не каза ли в Орегон, че знаеш как да се снабдим с фалшиви документи? — попита Бърт.
— Мога да ти направя всичко, което искаш, с изключение може би на паспорт. Има едно нещо, на което му викат Тъмната мрежа, нещо като подземен интернет. Продавам там фалшиви документи за самоличност чрез скрит уебсайт, който съм нарекъл NuYu107.
— Леле… Следваш история в Ю-дъб108 и продаваш фалшиви документи в Тъмната мрежа?
— И правя добри пари от това, някои месеци по десет бона. Платих в брой за силверадото, което зарязахме в гората. Баща ми е напуснал „Майкрософт“, преди да навърши трийсет. Със сестра ми програмираме от трети клас. Но ти го знаеш. Ако успеем да си направим добри снимки, ще организирам да имаме нови самоличности с номера на социалната осигуровка, списък на положените изпити, кредитен рейтинг… всичко! Можем да го направим онлайн, но няма как да ги изработя в хотелска стая. Това ще трябва да го възложим на други фалшификатори и ще поръчаме доставка по ФедЕкс.