— Можеш ли да пазиш тайна?
— Боб! — Тя го погледна с престорена изненада.
— Марк Уотърман ми е като син. Познавам го от първия му ден на този свят. Така че когато миналата година избяга в Хонконг, исках да се свържа с него. Обикновено комуникираме през TOR и Тъмната мрежа…
— Мястото, където четем личната си поща, когато сме извън офиса. Да, знам за TOR.
— Извинявай. Та, така… Свързах се с Уотърман, но той или знаеше, или подозираше, че АНС е разбила шифроването за някои сегменти в TOR. Затова, съгласно предишната ни уговорка, ме извести, че каналът е чист, като написа: „Твоят българин има хубав чадър“, на което аз отговорих: „Внимавай с него. Той е гадняр“. Това си е наша шега, смисълът, на която бе, че засега сме в безопасност. Решихме да се скрием в Тъмната мрежа, понеже не знаехме кога ще можем да комуникираме безопасно… Не знаех как мога да му помогна. Да отлетя за Хонконг нямаше особен смисъл, защото и мен щяха да ме арестуват. Реших да си взема отпуск и да отлетя за Хонолулу, за да се огледам. Вече познавах Джилиан — приятелката на Уотърман — и бях в добри отношения с нея. Тя бе запазила присъствието на духа да остави недокоснат дома им на Оаху дори след пълчищата, изсипали се там да претърсват, да фотографират, да обръщат всичко с главата наопаки и след това да го зарязват. Залових се да търся подсигуровката на Марк, копието на всичко, което той бе изнесъл от АНС и което би могъл да използва, за да откупи живота си, ако се наложи. Прекарах цяло денонощие в ровене из всичко с Джилиан и едва на третото минаване през кухнята ме осени: Уотърман не пиеше бира! Какво в такъв случай търсеше бутилката „Плиний Стари“30 на вратата на хладилника? Отворих я и си налях. Видях през тъмното стъкло някакви плаващи в течността неща. По-късно се разбра, че това са две флашки, защитени с пластмасова опаковка.
— И на кого ги показа?
— На никого. Ако ги дам на АНС, ЦРУ или ФБР, няма да мога да помогна на Уотърман, в случай че се наложи.
— И къде са те сега?
— На безопасно място. Бих ги качил и скрил някъде в Тъмната мрежа, но ако АНС наистина е разбила дори само частично TOR, техните усилия определено ще са насочени в проследяване на прехвърлянията на големи обеми данни. Не съм се интересувал какво съдържат флашките, важното е да мога да ги изпратя някъде, откъдето Уотърман да си ги вземе.
— Имаше ли някакви проблеми с изнасянето им от Хаваи?
— На практика не. Бях се досетил, че ФБР са инсталирали подслушвателни устройства в къщата на Уотърман и Джилиан, докато са я претърсвали. Нямах представа дали са поставили и камери, но трябваше да го допусна. Затова с Джилиан говорихме, докато пиех чаша от възхитителната бира. Казах ѝ, че съм изтощен — това си бе самата истина след седемнайсет часа по летищата и после право у тях за нови двайсет и четири часа претърсване, — и че си тръгвам, за да се наспя. Казах, че съм чувал много за „Плиний Стари“ и че взимам бутилката, за да я довърша в хотела. Джилиан ми извика такси и аз си тръгнах с бутилката, без да я крия… В хотела си налях още една чаша, изплакнах бутилката и изтръсках двете флашки. Реших, че ще е прекалено подозрително, ако си замина веднага, затова поспах няколко часа и чак тогава отидох на летището, платих си таксата за нарушаване на резервацията и взех следващия полет за Сингапур… Когато се качих на борда и останахме да чакаме цял час, започнах да се изнервям. Нямах представа какво има на тези флашки, знаех само, че е информация с национално значение. Бях сигурен, че ФБР ще блокира излитането или че ще върне самолета, ако вече е излетял. Но не се случи нищо подобно. Когато кацнахме за зареждане с гориво в Гуам, изпратих оттам по пощата флашките на безопасен адрес и се върнах на борда. И това беше всичко, ако забравим за няколко неудобни въпроса по време на годишната проверка на полиграф31.
— Те нали са знаели, че си близък с Уотърман?
— Естествено. Познавам го от раждането му. Това никога не е било тайна.
— Какво им каза?
— Ами… намекнах, че с Джилиан Хърст сме повече от просто приятели и че съм я посетил, защото е било ясно, че Уотърман няма да се върне скоро, а тя може да се е нуждаела от малко утеха.
— Боб, мръсник такъв! Изчука ли я?
— Не съм казал такова нещо. Казах само, че съм го намекнал.
— И нищо ли не се случи между вас в Хаваи?
— Нямах такива намерения, но тя беше толкова стресирана от случилото се, че стана някак… естествено. Освен това беше добро прикритие за посещението ми и…
30
До 2016 г. обявявана осем последователни години за „Най-добра бира на Америка“. — Б.пр.