— Ако бурята връхлети оттам — рече той — и ни отдалечи от лодките, вероятно ще има много празни легла и в двата кубрика.
Към единадесет часа морето стана гладко като огледало. По пладне, макар и да се намирахме доста на север, топлината бе просто непоносима. Във въздуха не се чувствуваше никакъв полъх. Беше горещо и задушно. В Калифорния в такива случаи казват: „Като пред земетресение.“ Във всичко това имаше нещо зловещо и по някакви неосезаеми пътища човек чувствуваше, че наближава опасността. Полека-лека небето на изток се покри с облаци, Които надвисваха над нас, подобно на някаква чудовищна черна планина, в която тъй ясно се виждаха усоите, пещерите, проходите и сенките, легнали по тях, че погледът неволно търсеше бялата линия, където вълните се разбиваха с рев о брега. Нашият кораб продължаваше да се люлее леко. Все още нямаше никакъв вятър.
— Няма да бъде само вихрушка — рече Вълка Ларсен. — Майката природа се готви да се изправи на задните си крака и да зареве с пълен глас. Тогава ще има да подскачаме доста, докато съберем поне половината от лодките си. Добре е да се покачите горе, Хъмп, и да отпуснете топселите.
— Но какво ще правим, ако „зареве“, като сме само двама? — попитах аз с протест в гласа.
— Ще трябва да използуваме първите полъхвания на вятъра и да избързаме до лодките, преди платната ни да бъдат раздрани. А какво ще стане след това, ,не искам и да знам! Мачтите ще издържат и ние с вас също ще трябва да издържим, макар че ,няма да ни е леко.
Спокойствието продължаваше. Ние обядвахме на бърза ръка. Аз бях много разтревожен за съдбата на осемнадесетте души, пръснати по широкото море, докато към нас бавно се спускаше тази черна верига от облаци. Вълка Ларсен не изглеждаше разтревожен, макар че, когато се върна на палубата, забелязах, че ноздрите му леко потрепваха, а движенията му бяха станали по-спокойни. Лицето му беше сурово, чертите — строги, ала очите му — сини, светло-сини този ден — излъчваха някаква особено блестяща светлина. Порази ме обстоятелството, че той изглеждаше някак си весел, свирепо весел, като че се радваше на предстоящата борба; той ликуваше, изпълнен от съзнанието, че се намираше пред един от великите моменти на живота, когато стихиите ще се нахвърлят върху него.
И не забелязвайки, че аз го гледам, без да съзнава какво върши, той изведнъж се изсмя високо, подигравателно и предизвикателно в лицето на приближаващата буря. И сега още го виждам: застанал като пигмей от „Хиляда и една нощ“ пред исполинската фигура на някакъв зъл дух. Да, той се осмеляваше да предизвиква съдбата и при това не се боеше.
Ларсен отиде към кухнята.
— Куки, щом свършиш с миенето на съдовете, ще ми трябваш на палубата. Бъди готов!
После като забеляза, че го гледам с възхищение, той се обърна към мене и рече:
— Хъмп, това е по-силно от уиски — нещо, което вашият Омар не е сънувал. Уверен съм, че той е познавал живота само наполовина.
Сега и западната част на хоризонта потъмня. Слънцето се помрачи и изчезна от погледа. Беше два часът и някакъв призрачен полумрак, прорязан от подвижни пурпурни лъчи, надвисна над нас. В тази пурпурна светлина лицето на Вълка Ларсен сякаш пламтеше и на мене ми се стори, че той целият е обкръжен от някакво сияние. Наоколо цареше необичайна, свръхестествена тишина, а същевременно всичко предвещаваше шум и движение. Задухът и горещината ставаха непоносими. Пот избиваше по челото ми и аз усетих как потече надолу по лицето ми. Стори ми се, че губя съзнание и протегнах ръка да се хвана за перилата.
И тъкмо тогава във въздуха се понесе най-слабият възможен полъх. Той дойде от изток и премина над нас като шепот. От него не трепнаха дори и увисналите платна и все пак лицето ми го почувствува като свежа прохлада.
— Куки! — извика Вълка Ларсен тихо и Томъс Мъгридж показа своето жалко, изплашено лице. — Прехвърли гика44 на фок-мачтата. Когато фокът45 забере, отпусни въжетата и стегни скрипеца. Но ако объркаш нещо, това ще бъде последната ти грешка в живота! Разбра ли? Мистър Ван Уейдън, бъдете готов да обърнете предните платна, сетне разгърнете топселите, развивайте ги бързо, много бързо — колкото по-бързо сторите това, толкова по-леко ще ви се види. А пък ако готвачът не е чевръст, бийте го право по муцуната.
Аз почувствувах похвалата в неговите думи и останах доволен, че те не бяха съпроводени с никакво заплашване. Носът на кораба беше обърнат към северозапад и капитанът имаше намерение да го завърти при първото полъхване на вятъра.
44
Гик — хоризонтална греда, която се опира с единия си край на мачтата. За него се завързва долния край на долното платно. — Б. пр.