„Призрак“ изведнъж измени направлението си и се отклони встрани и аз с ужас си помислих, че Вълка Ларсен счита спасението на лодката за невъзможно. Но после разбрах, че той искаше да спре отстрани и се спуснах долу, за да му бъда под ръка. Ние се понесохме точно срещу вятъра, а лодката се клатушкаше някъде далеч, успоредно с нас. По едно време почувствувах неочаквано затишие върху кораба, за миг напрежението сякаш изчезна и ние се понесохме напред с нарастваща бързина. Корабът се бе обърнал почти на място, с нос срещу вятъра.
Когато „Призрак“ дойде в прав ъгъл с вълните, вятърът (който ние досега бяхме избягвали) връхлетя върху нас с всичка сила. В своята неопитност, за нещастие, аз се обърнах с лице срещу него. Той се издигна пред мене като стена и изпълни дробовете ми с въздух, който не можех да издишам. После „Призрак“ силно се наклони към вятъра и задъхан, видях как една грамадна вълна се издигна точно над главата ми. Обърнах се настрана, поех въздух и погледнах отново. Вълната се издигна над кораба и аз сякаш гледах вътре в нея. Сноп слънчеви лъчи затрептя по горната й част и можах да зърна някаква прозрачнозелена маса на фона на млечнобяла пяна.
После вълната се спусна над кораба, настъпи същински ад и всичко останало се случи само в един миг. Страшен унищожителен удар, който почувствувах с цялото си тяло, ме повали на място. Намирах се под водата и през ума ми мина мисълта, че това именно е страшното нещо, за което бях слушал — да бъдеш погълнат от вълните. Нещо ме блъскаше, удряше и търкаляше неизвестно накъде и понеже не можех повече да сдържам дъха си, отворих уста и парливо солена вода нахлу в дробовете ми. Но въпреки всичко това нито за минутка не забравих, че трябва да обърна кливера срещу вятъра. Не се страхувах от смъртта. Не се съмнявах, че все някак си ще издържа. Настойчивата мисъл за необходимостта да изпълня нареждането на Вълка Ларсен не ме напускаше и ми се стори, че го виждам как стои на руля сред този адски водовъртеж, как предизвиква стихиите и им противопоставя своята воля.
С усилие се довлякох до нещо, което взех за перилата, и почнах усилено да вдишвам свежия въздух. Опитах се да стана, но ударих главата си и отново паднах по корем. По някаква прищявка на водната стихия бях отнесен на носа, под полубака48; като лазех на четири крака към изхода, аз се натъкнах на Томъс Мъгридж, който лежеше свит на две и охкаше. Нямаше време да се занимавам с него. Трябваше да преместя кливера.
Когато се измъкнах на палубата, стори ми се, че бе настъпил краят на всичко. Отвсякъде се разнасяше шум от чупене на греди, раздиране на платна и пращене на стомана. Бурята разбиваше „Призрак“ на пух и прах. Фокът и фор-топселът49 бяха увиснали без вятър вследствие нашата маневра и понеже нямаше кой да ги свие, се разкъсаха в някакви панделки, а тежкият гик се мяташе бясно от една страна на друга. Из въздуха свистяха летящи остатъци, а разпокъсаните въжета съскаха срещу вятъра като змии. А ето че сред всичко това с трясък се строполи на палубата и фор-гафелът50.
Той падна само на няколко инча от мене и това ми напомни, че трябва да действувам бързо. Може би положението не бе безнадеждно. И отново си спомних думите на Вълка Ларсен. Предвиденият от него ад настъпи. Но къде беше капитанът? Тогава го видях как работи с усилие на грот-мачтата, като сваляше грота с помощта на своите чудни мускули. В това време задната част на кораба се издигна високо във въздуха и фигурата му се очерта на фона на една пробягваща край нас бяла вълна. И всичко това, и много още — цял свят от хаос и разрушение — възприех със зрението и слуха си за по-малко от петнадесет секунди.
Без да се спирам да видя какво бе станало с малката лодка, аз се втурнах към кливера. Платното бе започнало да плющи, като се надуваше и изпъваше с остър шум, но напрягайки всичките си сили, почнах постепенно да го оправям и намествам. Знам едно нещо: направих всичко, което можах. Опъвах, докато пръстите ми се обляха с кръв. И докато опъвах, стакселът и бом-кливерът се откъснаха и полетяха над морето.
50
Фор-гафел — наклонена греда, която опира с единия си край о фок-мачтата и служи за повдигане на горното платно. — Б. пр.