Тя не отговори. Необикновените приумици на този човек за нея бяха нещо ново и тя не знаеше как да се отнася към тях.
— Забравих да попитам за вашата професия — ласкаво продължи той. — Какво произвеждате? Какви сечива и материали ще ви бъдат нужни?
— Хартия и мастило — засмя се тя. — Да, и, разбира се, пишеща машина.
— Значи, вие сте Мод Брюстър! — бавно и уверено продумах аз, сякаш я обвинявах в някакво престъпление.
Тя ме погледна с любопитство.
— Откъде знаете?
— Не сте ли вие? — настоях аз.
Тя кимна с глава. Сега бе ред на Вълка Ларсен да се учуди. Това магическо име не му подсказваше нищо. Аз се гордеех с това, че за мене то значеше много нещо, и за пръв път през целия този тежък разговор почувствувах своето превъзходство над него.
— Помня, че веднъж написах рецензия за едно малко томче… — започнах небрежно аз, но тя ме прекъсна.
— Вие? — възкликна тя. — Значи, вие сте …
Тя ме гледаше с широко разтворени очи. Сега и аз утвърдително кимнах с глава.
— Хъмфри Ван Уейдън — завърши тя, после, като въздъхна с облекчение и хвърли неволно поглед към Вълка Ларсен, възкликна:
— Колко се радвам! Помня тази рецензия — продължи бързо тя.
И почувствувала известна неловкост, която нейните думи произведоха, добави:
— Тази тъй похвална за мен рецензия.
— Не сте права — доблестно възразих аз. — Вашите думи подкопават моята безпристрастна критика и поставят под съмнение преценката ми. Освен това всички останали критици се съгласиха с мене. Мистър Ленг не причисли ли вашата „Неволна целувка“ към четирите най-добри сонети на английски език, написани от жена?
— Но вие ме нарекохте американската Мейнел!53
— Не е ли вярно? — попитах аз.
— Не е там работата — отвърна тя. — Просто това ме обиди.
— Неизвестното може да бъде измерено само чрез известното — отговорих аз на изтънчен академически език. — Като критик бях длъжен да определя вашето място в литературата. А сега вие сама станахте мярка за другите. Седем ваши томчета стоят на моята полица за книги, има още два дебели тома есета, които, — позволете ми да кажа — с нищо не отстъпват на стиховете ви, макар че не мога да определя за кои ваши произведения това сравнение е по-ласкателно. Не е далеч времето, когато в Англия ще се появи някоя неизвестна поетеса и критиците ще я нарекат английската Мод Брюстър.
— Наистина вие сте много любезен — промълви тя. И ето че самата условност на тази нейна забележка и тонът, с който произнесе думите, пробудиха в мене множество асоциации, свързани с моя живот далеко, далеко отвъд океана. Аз бях дълбоко развълнуван и изпълнен не само със спомени от миналото, но и с остра болка по родината.
— Кажете ми, защо сте се погребали в тая Калифорния? — попита след малко тя. — Това не е любезно от ваша страна! Ние, жителите на Изтока, много малко сме ви виждали, а вие сте нашият втори „наставник на американската литература“54.
Отвърнах на комплимента с поклон, но тутакси възразих:
— Аз насмалко не се срещнах с вас веднъж във Филаделфия. Имаше някакво празнуване на Браунинг и вие изнасяхте доклада. Но моят влак закъсня с четири часа.
И ние така се увлякохме, че съвсем забравихме къде се намираме, оставяйки Вълка Ларсен да слуша безмълвен нашето бъбрене. Ловците напуснаха масата и излязоха на палубата, а ние все още разговаряхме. Само Вълка Ларсен остана при нас. Изведнъж аз почувствувах неговото присъствие: облегнат на масата, той с любопитство се вслушваше в тия чудни слова за някакъв непознат за него свят.
Млъкнах, не довършвайки една от своите фрази. Настоящето, със своите опасности и тревоги, се издигна с чудновата сила пред мене. Мис Брюстър очевидно почувствува това и някакъв смътен страх се появи в очите й, когато погледна Вълка Ларсен.
Ларсен стана и някак неловко се засмя. Смехът му звучеше остро.
— О, не ми обръщайте внимание — продума той, като махна самоунижително с ръка. — Аз не влизам в сметката. Продължавайте, продължавайте, моля ви!
Но потокът на нашето красноречие бе прекъснат, ние станахме от масата и също неловко се засмяхме.
Глава XXI
Огорчението, което Вълка Ларсен изпита от това, че ние с Мод Брюстър го пренебрегнахме по време на нашия разговор, трябваше да си намери отдушник и Томъс Мъгридж стана жертва на яда му. Готвачът не бе променил нито своите привички, нито ризата си, макар и да ни уверяваше, че се е преоблякъл. Неговият външен вид обаче опровергаваше това, както и дебелият слой мазнина върху печката и съдовете не свидетелствуваха за чистота в работата.
53
Мейнел, Алиса (1847–1822)# (# Така е и на хартията) — английска поетеса и литературен критик. — Б. пр.
54
Наставник на американската литература — епитет, даден на Ралф Уолдо Емерсон (1803–1882), американски поет и публицист. — Б. пр.