— Аз те предупредих, Куки! — каза Вълка Ларсен. — Сега ще си получиш заслуженото!
Лицето на Мъгридж побледня под слоя от сажди и когато Вълка Ларсен извика двама матроси и поиска въже, нещастният готвач избяга презглава от кухнята и се замята по палубата, преследван от смеещите се матроси. На тях едва ли нещо друго би могло да им достави по-голямо удоволствие, отколкото да го изкъпят в морето: защото готвачът продължаваше да изпраща на бака най-гнусните остатъци от яденето.
Времето беше благоприятно за целта. „Призрак“ се плъзгаше по водата с около три мили в час, а морето беше твърде спокойно. Но Мъгридж нямаше особено желание да се къпе. Той навярно бе вече виждал как потопяват хора в морето. Освен това водата беше страшно студена, а той не можеше да се похвали с отлично здраве.
Както винаги при такива случаи ловците и свободните от вахта излязоха да гледат предстоящото забавление. Мъгридж смъртно се боеше от водата и показа такава пъргавина и ловкост, каквито никой не очакваше от него. Притиснат в ъгъла между кухнята и юта, той скочи като котка върху кормилната кабина и изтича към кърмата. Но матросите му пресякоха пътя и той се върна назад, прескочи покрива на кухнята55 и се намери отново на палубата. Сетне полетя напред, подгонен и почти настигнат от Харисън, гребеца. Но Мъгридж направи внезапен скок и се хвана за въжето на кливера. Това стана само в миг. Увисвайки на ръцете си, той се сви, преметна се във въздуха, полетя с краката напред и удари в стомаха приближаващия се Харисън. Той изохка, подви нозе и падна възнак на палубата.
Този подвиг на готвача бе посрещнат от ловците с ръкопляскания и шумен смях; в това време Мъгридж, като се изплъзна от половината си преследвачи при фок-мачтата, се втурна назад към кърмата, като се провираше между останалите преследвачи подобно на играч на футболното поле. Той летеше по юта към кърмата. Тичаше тъй бързо, че когато се опита да заобиколи кормилната кабина, се подхлъзна и падна. Нилсън стоеше при руля и готвачът се блъсна в нозете му. И двамата се търкулнаха на пода, но само Мъгридж се изправи. По някаква прищявка на съдбата неговото крехко тяло не пострада, но при силното сблъскване кракът на здравеняка-матрос се счупи като сламка. На руля застана Парсън и гонитбата продължи. Мъгридж, обезумял от страх, се носеше по цялата палуба — от носа до кърмата. Матросите го гонеха с викове и поощрителни възгласи, а ловците ревяха от възторг и насърчаваха готвача. При предния люк Мъгридж падна, трима матроси се строполиха върху него.. Но с окървавена уста и с разкъсана на парцали риза — станала причина за цялата тая беда, — той успя да се изплъзне из ръцете им като змиорка и да скочи на грот-вантите. Там почна да се катери все по-нагоре и по-нагоре, до самия връх на мачтата.
Шестима матроси се заизкачваха след него, четирима от тях останаха да чакат на салинга, а само двама — Уфти-Уфти и Блек, кормчията от лодката на Латимер — се понесоха нагоре по тънките стоманени въжета, като се издигаха със здравите си ръце.
Това бе опасно предприятие: те висяха във въздуха на повече от сто фута над палубата, положение, при което мъчно можеха да се защитят от нозете на Мъгридж. А Мъгридж риташе свирепо, докато канакът, провиснал на една ръка, не го хвана с другата за крака. Миг по-късно Блек хвана и другия му крак. После и тримата, сплели се в някакво живо кълбо, продължиха да се борят, подхлъзнаха се и паднаха в ръцете на другарите си, които чакаха на салинга.
Въздушното сражение се свърши и Томъс Мъгридж бе свален на палубата. Той ревеше и пищеше, устата му бе покрита с кървава пяна. Вълка Ларсен направи възел на края на едно въже, което прекара под мишниците на готвача. Тогава го понесоха и го хвърлиха в морето. Въжето се размота четиридесет, петдесет, шестдесет фута, когато Вълка Ларсен извика: — Стига!
Уфти-Уфти закрепи въжето, то се опъна и „Призрак“, като се наклони с носа напред, издигна готвача на повърхността.
Това бе наистина жалко зрелище. Макар че не можеше да се удави и макар че у него, както у котките, имаше „девет души“, готвачът все пак преживя всичките мъки на човек, който се дави. „Призрак“ напредваше доста бавно и когато кърмата му се издигаше над вълната и носът се спущаше надолу, нещастникът биваше изтеглян на повърхността и можеше свободно да си поеме дъх, но след това кърмата падаше, носът почваше да се издига, въжето отслабваше и той се скриваше отново под водата.
Аз бях забравил за съществуването на Мод Брюстър и си спомних за нея едва в минутата, когато тя внезапно се появи до мене. Бе излязла на палубата за пръв път, откакто попадна на кораба. Посрещна я мъртво мълчание.
55
Но ние добре си спомняме, че кухнята беше отнесена по-рано от една буря… Може би е била построена отново, за което уважаемият Лондон не е сметнал за нужно да ни разказва. Б. на Виктор от bezmonitor.com.