Привечер забелязах на хоризонта, откъм подветрената страна, дим от параход и предположих, че това бе или някой руски крайцер, или по-скоро „Македония“, която все още продължаваше да търси „Призрак“. Слънцето не беше се показало през целия ден и стана страшно студено. Когато се стъмни, облаците на небето станаха още по-черни, студеният вятър се усили и ние с Мод трябваше да вечеряме с ръкавици; без да изпускам кормилното весло, аз гълтах залъците само в кратките промеждутъци от един порив на вятъра до друг.
Когато съвсем се стъмни, вятърът и вълните се оказаха тъй силни за нашата лодка, че аз неохотно прибрах платното и се заех да приготовлявам плаваща котва. Това бе проста работа, за която бях научил от разговорите на ловците. Като свалих мачтата, завих я здраво заедно с шпринга, гика и двете запасни гребла с платното, пристегнах ги с насмолено въже и ги хвърлих във водата зад кърмата. Края на въжето завързах за носа на лодката и плаващата котва бе готова. Като плуваше по водата, без да бъде изложена на напора на вятъра, тя придаваше устойчивост на лодката и я държеше през цялото време с носа срещу прииждащите вълни и вятъра. Това бе най-добрият начин да попречим на вълните да ни обърнат.
— Какво ще стане сега? — весело попита Мод, когато свърших работата си и надянах ръкавиците.
— Сега вече не ще плаваме към Япония — отговорих аз. — Ние се носим на югоизток със скорост не повече от две мили на час.
— Значи, през нощта ще изминем само двадесет и четири мили — забеляза тя, — и то ако вятърът не утихне.
— Да, и само сто и четиридесет мили, ако този вятър продължи да духа три денонощия.
— Но той няма да духа все така! — уверено каза тя. — Той ще се обърне и ще стане попътен.
— Морето е коварно нещо.
— Не, вятърът — възрази тя. — Аз чух как вие красноречиво хвалехте славния пасат!
— Жалко, че не се сетих да взема хронометъра и секстанта66 на Вълка Ларсен — додадох мрачно аз. — Когато плуваме в една посока, а вятърът ни носи в друга и морското течение може би ни тласка в трета, е невъзможно да се изчисли крайният резултат. Не след дълго не ще можем да определим къде се намираме, без да сбъркаме с най-малко петстотин мили.
След това поисках прошка от Мод и й обещах повече да не се обезсърчавам. По нейно настояване й позволих да дежури до среднощ — сега бе девет часът, но преди да си легна, аз я загърнах добре в одеяла и я заметнах с непромокаема мушама. Спах на пресекулки. Лодката прескачаше от гребен на гребен, вълните глухо се удряха о борда и струйки солена вода непрекъснато обливаха лицето ми. И все пак, мислех си аз, не е толкова страшна нощ — не можеше и да се сравнява с нощите, които бях преживял на „Призрак“, нито пък с нощите, които ни предстоеше да прекараме на тая черупка сред океана. Дебелината на обшивката й не беше повече от три четвърти инч. Значи, само няколко дъски, по-тънки от един инч, ни отделяха от морската бездна.
Да, аз твърдя с пълна сигурност, че не се страхувах. Не изпитвах вече този страх от смъртта, който ми бе внушил Вълка Ларсен и дори Томъс Мъгридж. Появяването на Мод Брюстър в моя живот очевидно ме бе преродило. В края на . краищата, мислех си аз, много по-добре е да обичаш, отколкото да бъдеш обичан! И само заради това чувство си заслужава човек да живее и ако трябва, да умре. От любов към друг аз забравих себе си и все пак — странен парадокс! — на мене никога не ми се бе искало толкова да живея, както тогава, когато ценях най-малко своя живот. Никога не съм имал толкова сериозни основания да живея — мислех си аз. И докато дрямката ме налягаше, с неизразимо доволство се взирах в мрака, знаейки, че там на кърмата се е свила Мод, че съзерцава разпенените вълни, готова да ме извика на помощ всяка минута.
Глава XXVIII
Едва ли има нужда да разказвам подробно за всички наши страдания в малката лодка през ония дни, когато се блъскахме и мятахме безпомощно по океанския простор. Силният северозападен вятър духаше цели двадесет и четири часа. След това настъпи затишие, но през нощта се появи вятър откъм югозапад, т. е. право срещу нас. Вдигнах плаващата котва, поставих платното и насочих лодката срещу вятъра с курс на югоизток. Вятърът позволяваше да се избира само между този курс и курса запад северозапад, но свежият въздух на юга разпали в мен желанието да попадна в по-топло море и това определи решението ми.