Лисбет се бе изстреляла като гюле и камата я прободе отстрани. Не знаеше колко сериозна е раната, нито имаше време да мисли за това. Бенито залитна и започна да размахва бясно ножа във въздуха. Лисбет направи бърза крачка встрани, удари я с глава и се втурна към задната врата. Блъсна я с тяло, вратата се отвори и Лисбет се стовари върху тревата отвън, с вързани ръце и бушуващ във вените адреналин. Въп реки че се приземи на крака, тя се претърколи напред и се свлече надолу по изпречилия ѝ се склон, чак до малко поточе. Видя как водата почервенява от кръвта ѝ, но се изправи мигновено и хукна през гората. Зад нея се чуваха гласове и приближаващи се автомобили, но тя не си и помисли да спре. Просто искаше да се махне.
Ян Бублански не видя Лисбет, само двама мъже, които слизаха по един склон. До тях имаше сив бус, чиято предница сочеше към пътя. Не беше сигурен какво да прави.
– Спрете, полиция, не мърдайте! – извика той, насочил служебното си оръжие към мъжете.
В гората беше непоносимо горещо и той чувстваше тялото си натежало. Задъхваше се, а мъжете пред него бяха по-млади и енергични и със сигурност по-безмилостни. Но щом се огледа и се заслуша към пътя, Бублански прецени, че ситуацията все пак е под контрол. Аманда Флуд не беше далеч от неговата позиция, а след нея се задаваха още полицаи. Мъжете изглеждаха стреснати и като че ли не бяха въоръжени.
– Без глупости – каза той. – Обградени сте. Къде е Саландер?
Мъжете не отговориха. Вместо това погледнаха притеснено към буса и отворената задна врата. Бублански усети, че оттам ще се появи нещо неприятно. Нещо, което се движеше бавно и с усилия. Накрая от буса излезе залитаща бледа човешка фигура, с кървава кама в ръка: Бенито Андершон. Тя се олюля и изсъска насреща му, все едно предимството беше на нейна страна.
– Ти кой си?
– Комисар Ян Бублански. Къде е Лисбет Саландер?
– Малката еврейка? – отвърна тя.
– Попитах къде е Лисбет Саландер.
– Мъртва е, предполагам – изръмжа тя, отново показа камата и тръгна към него.
Той ѝ изкрещя да спре. Бенито продължи да върви, сякаш оръжието му не означаваше нищо. Отново изкрещя нещо антисемитско и Бублански си помисли, че не си струва да я застреля. Не биваше да я превръща в мъченица сред адските кръгове, които тя обитаваше. Ето защо Аманда Флуд бе тази, която стреля. Уцели я в левия крак, а малко след това колегите им пристигнаха с гръм и трясък и всичко приключи. Но така и не откриха Лисбет Саландер. В буса имаше само петна от кръвта ѝ.
Гората я бе погълнала.
– И какво стана с Лео? – попита Микаел.
Дан наля още от бялото вино и погледна първо към обърнатата картина, после през прозореца.
– Лутал се – каза той.
– Жив ли е?
– Лутал се – повтори Дан. – Вървял в кръг между дърветата. Препъвал се, падал, гадело му се. Топял сняг в ръцете си и го пиел. Станало късно и се развикал: „Помощ, помощ, има ли някой?“. Но никой не го чул. След няколко часа попаднал на стръмно нанадол нище, спуснал се по него и стигнал до поляна, някакво открито място, което му се сторило бегло познато, сякаш е бил там и преди, или пък го е сънувал. В другия край, до ръба на гората, видял светлините на къща с голяма веранда. Дотътрил се дотам и позвънил. В къщата живеели мъж и жена, млада двойка. Казвали се Стина и Хенрик Нуребринг, в случай че искаш да провериш. Подготвяли се за Коледа. Опаковали подаръци за двете си малки момчета и в първия момент Лео им изкарал акъла, естествено. Сигурно е изглеждал като развалина. Но ги успокоил и казал, че колата му е поднесла и се ударила в дърво, а той изгубил телефона си и вероятно има мозъчно сътресение. Казал, че е бродил наоколо, и предполагам, че историята им е прозвучала достоверно.
Двамата му помогнали и го оставили да си вземе топъл душ. Дали му нови дрехи и му сервирали Янсонс фрестелсе[69], коледна шунка, гльог и малко твърд алкохол. Лео живнал и възвърнал част от силите си. Но не бил сигурен какво да прави. Искал единствено да се свърже с мен, но си спомнил, че Ракел бе взела телефона ми. Боял се също, че следят пощата ми, така че не знаел как да постъпи, поне първоначално. Но Лео е умен. Мисли с един ход по-напред от останалите. Зачудил се дали не може да прати кодирано съобщение, което звучи съвсем невинно. Нещо, което действително бих могъл да получа в деня преди Бъдни вечер.
– И какво направил?
69
Изкушението на Янсон, традиционен шведски огретен с картофи, лук, аншоа и сметана. – Б. пр.„