Сега беше девет и двайсет вечерта, петък, осемнайсети декември, а клубът бе пълен. Публиката беше по-изтънчена от обикновено. Хората бяха по-изтупани и изглеждаха по-снобски, а може би и по-равнодушни и незаинтересовани. Приличаха му на финансисти. Миришеха на пари и Дан се почувства неприятно. През определени периоди се бе случвало да изкарва доста прилични доходи. Никога не бе гладувал, с изключение на първите няколко години, след като избяга от фермата. Но дори когато имаше пари, те просто изтичаха между пръстите му. Не умееше да пести. Опитът му с финансистите не беше много по-добър. Бе попадал на хора от Уолстрийт, които го третираха като слуга. Да вървят по дяволите!
Реши да не обръща внимание на публиката и да се съсредоточи върху музиката, но в началото на концерта караше най-вече по инерция. После обаче дойде време за Stella by Starlight – песен, която бе свирил хиляди пъти и с която смяташе да блесне. Засвири предпоследното соло преди Клаус и затвори очи. Песента беше в си бемол, но вместо да следва прогресията с втора, пета и първа степен, той се заигра почти извън тоналността. Действително солото не беше блестящо, поне по неговите стандарти. От друга страна, не беше и лошо. Чуха се спонтанни аплодисменти още в началото. Дан вдигна глава, за да покаже, че ги оценява, и тогава видя нещо странно.
Млада жена с елегантна червена рокля и блестящо зелено бижу около шията го гледаше съсредоточено. Беше руса, красива, с изящни крайници и остри, лисичи черти на лицето. Изглеждаше богата. Сигурно беше от финансистите. Но в нея нямаше нищо равнодушно или незаинтересовано. Тя беше в екстаз. Дан не си спомняше друг път жена да го е гледала по този начин, не и непозната жена, а още по-малко красавица от висшите кръгове на обществото. И все пак не това бе най-чудноватото в погледа ѝ. В него имаше и някакво усещане за интимност, нещо едновременно фамилиарно и развълнувано. Жената като че ли не се взираше в непознат китарист, а в скъп приятел, когото виждаше да прави нещо, което преди това дори не бе могла да си представи. Изглеждаше разтърсена и омагьосана, а в края на солото му устните ѝ оформиха няколко думи. Тя каза нещо фантастично и прочувствено, сякаш го познаваше. Усмихваше се до ушите и клатеше глава. В очите ѝ имаше сълзи.
След изпълнението тя отиде при него. Вече беше по-плаха. Може би я бе наранил, като не отвърна на погледите ѝ. Жената докосна нервно бижуто си и погледна ръцете и китарата му. Изглеждаше притеснена и замислена, а между очите ѝ имаше тревожна бръчица. Дан изпита внезапна симпатия и закрилнически инстинкт. Слезе от сцената и ѝ се усмихна. Тя сложи ръка на рамото му и каза на шведски:
– Беше невероятен. Знаех, че свириш на пиано, но това тук беше... магично. Ужасно си добър, Лео.
– Не се казвам Лео – отговори той.
Лисбет Саландер знаеше, че със сестра си Камила попадат в списъка на държавното учреждение, наречено Регистър за изследвания на генетиката и социалната среда. Регистърът беше секретен и малцина бяха чували за него, но по документи се водеше част от Института за медицинска генетика в Упсала, който до 1985-а бе носил името Държавен институт за расова биология.
В списъка имаше още шестнайсет души, повечето от които по-големи от нея и Камила. Всички бяха описани с означенията MZA и DZA. Лисбет бързо разбра, че MZ означава монозиготен и се отнася за близнаци от една яйцеклетка. С DZ бяха обозначени двуяйчните близнаци. А идваше от английската дума apart, което пък идваше от reared apart, отгледани поотделно.
Не беше трудно да се досети, че хората в списъка са двуяйчни и еднояйчни близнаци, които са били разделени едни от други според предварително изготвен план, особено като се имаше предвид, че двете с Камила, за разлика от другите, бяха отбелязани като DZ – failed A[57]. С изключение на тях, разпределението беше равномерно. Имаше осем еднояйчни и осем двуяйчни близнаци, разделени като малки. Под имената бяха записани резултати от редица тестове за интелигентност и изследвания на личността.
Имаше двама от братя, които бързо се бяха откроили: Лео Манхеймер и Даниел Брулин. Описваха ги като огледални близнаци с необикновени заложби. Резултатите им бяха доста сходни, като редица от показателите бяха направо изключителни. Изглежда имаха номадски корени. В една бележка, подписана от М.С., пишеше: