— Сега, ще те попитам отново, и не ме ядосвай още повече. Кой те прати?
— Оливър — долетя измъченият му отговор. — Беше Оливър.
Това не беше името на кмета. Всъщност името не присъстваше в списъка ни със заподозрени хора и вампири.
— Изразявай се по-ясно. Кой Оливър?
— Итън Оливър!
Замръзнах поразена. Айзък издаде задъхан кикот.
— Не знаеше ли? Хенеси беше уверен, че Франческа е казала на Боунс.
— Итън Оливър — прошепнах. — Губернатор Итън Оливър? Той е вампир?
— Не, човек е. Просто върти бизнес с тях.
Всичко си дойде на мястото.
— Той е партньорът в сянка на Хенеси! Мили Боже, аз гласувах за него! Защо го е направил?
— Пусни топките ми! — изписка Айзък.
Вместо това обаче аз стиснах още по-силно.
— Ще ги пусна, когато ми кажеш нещо смислено, часовникът тиктака. С всяка изминала минута ще стискам все по-силно. Нищо няма да остане от тях след пет минути.
— Иска да се кандидатира за президент и ползва Охайо като трамплин — на един дъх избълва Айзък. — Оливър се натъкна на Хенеси преди няколко години. Мисля, че е станало, когато си е плащал за момичета. Хенеси роди идеята да се използват хора за храна на вампирите, както правел в Мексико, и на Оливър му хареса. Проблемът е, че най-лесно се продават красивите млади момичета, но когато много от тях изчезнат, става мазало. И така сключили сделка. Хенеси прочиства улиците от бездомни, дилъри на наркотици, проститутки и опасни дегенерати, а при тези от добри семейства Оливър се грижи документацията по случаите да изчезва, защото Хенеси трябва да държи доволни клиентите си. Но това отвори много работа, затова Хенеси започна да взима адресите на момичетата и да спира сигналите за изчезвания, преди да бъдат подадени. Поне много улесни моята работа и вече не ми се налага да слушам онези подсмърчащи семейства. Просто идеално. Нивата на престъпността паднаха, икономиката тръгна нагоре, гласоподавателите са щастливи, в очите на всички Оливър изглежда като спасителя на Охайо… а Хенеси трупа пачки.
Клатех глава от хладнокръвната пресметливост на заговора. Честно казано, не знаех кой е по-лош — Хенеси за това, че върши каквото върши, или Оливър за това, че се превръща в герой с цената на живота на стотици жертви.
— Оливър те е пратил да ме убиеш, това е ясно, но майка ми и останалите момичета, които се намираха в онази къща? С тях какво щеше да правиш, и да не си посмял да ме излъжеш.
Още по-силното стискане го принуди да изписука и подчерта думите ми. Онова, което ми каза, не беше захаросана измислица:
— Оливър откачи, когато разбра, че полицията е обсадила онази къща и че някои от момичетата са намерени живи. Той иска всяка следа от тях да бъде заличена, затова аз трябваше да те застрелям и после да поставя бомба в болницата, в която ще отведат момичетата. Оливър щеше да хвърли вината за акта върху мюсюлмански екстремисти. Той видя как рейтингът на Буш се вдигна веднага след единайсети септември, затова си мислеше, че това ще го изстреля на върха като следващия кандидат-президент.
— Проклето копеле — изръмжах. — Къде е бомбата?
— В багажника.
Мислех трескаво. Оливър щеше да очаква голямо БУМ в следващите няколко часа и, понеже то нямаше да се случи, щеше да прати друг да довърши работата.
— Айзък — рекох с приятно гласче, — идваш с мен. Взимам си гласа обратно.
Резиденцията на губернатора в Бексли34 бе разкошно украсена за празниците. Пред сградата се издигаше огромна елха, осветена от малки лампички, накичена с гирлянди и други декорации. Наоколо бяха пръснати и други лампички и освен обичайните за сезона растения, паркът бе пълен и с коледни звезди. Айзък паркира край оградата от ковано желязо, на около една пресечка от входа.
— Какво мислиш да направиш, да позвъниш на звънеца? — ехидно попита той.
Седях на задната седалка зад него, а собственият му пистолет бе насочен към главата му. Свръхестествена енергия се просмукваше от имението. О, това беше истинско свърталище на чудовища.
— Колко са? Знаеш кого имам предвид.
Той не се направи на ударен:
— Трима, може би четирима вампири, плюс обичайната охрана.
Съдейки по биещите сърца, сметнах, че вътре има около шестима човешки охранители. Може би бяха просто невинни глупаци, вършещи работата си. А може би не. По отношение на вампирите не изпитах никакви угризения на съвестта и не заради обичайните за мен причини. Щом охраняваха Оливър, значи много добре знаеха какво става.