Пристъпих напред с разтегнати устни, което можеше да мине за усмивка — или пък не.
— Здрасти. Ние спим заедно.
Чух се да го казвам, все едно бях някой друг, едва забелязвайки, че Спейд мрънка как не била добра идея да идвам. Боунс повдигна вежди толкова високо, че чак опряха в косата му.
Франческа обаче реагира по съвсем различен начин. Плътните й нацупени устни се усмихнаха.
— Разбира се, nina29. Че кой може да му устои?
Каза това, докато пръстите й докосваха ризата му, и аз за малко да си изпусна нервите.
— Котенце. — Боунс хвана ръката ми, с която тъкмо замахвах към Франческа, и небрежно я пъхна под своята, сякаш не бях имала намерение да я поваля на добре оформения й задник. — Да седнем, става ли?
Не знаех какво ми става. Някаква малка и разумна част от мен крещеше, че тази жена може да ни помогне да победим Хенеси и че трябва да се стегна. Останалата част от мен обаче бе отдадена на пълна, заслепяваща враждебност и не схващаше смисъла на разумното поведение.
Боунс ме поведе към близкото канапе, без да пуска ръката ми. С ъгълчето на окото си зърнах как Франческа го огледа отзад и облиза пълните си червени устни.
Свободната ми ръка замахна, за да се приземи с плющене върху задника, на който тя се възхищаваше. С кръвнишки поглед го стиснах, призовавайки последната ми останала частичка самоконтрол, за да не изкрещя: Харесва ли ти? Е, всичко това е мое!
Боунс спря и ме погледна многозначително. Донякъде объркана, дръпнах ръката си и разтърсих глава, за да се отърся от тази лудост.
— Съжалявам — измънках.
— Всичко е наред — рече той с усмивка, която ме накара да не се чувствам чак такава идиотка въпреки поведението си. — Просто ми е малко трудно да ходя така.
Засмях се на картинката — той се опитваше да върви, а аз се бях вкопчила в него: едната ми ръка захваната под мишницата му, а другата стискаща задните му части. Да, щеше да му бъде малко трудно.
— Вече можеш да ме пуснеш — прошепнах, защото усещах, че се владея достатъчно, и бях твърдо решена да се държа като зрял човек в така създалата се ситуация. Добре де, възможно бе той и кандидат-предателката някога да са имали афера. Но сигурно е било преди векове. Преди дори дядо ми и баба ми да са били родени. Можех да се справя с това. Ако аз бях мъж, и аз щях да искам да правя секс с нея. Виждате ли? Много зряло от моя страна.
Боунс седна до мен на дивана, Спейд зае свободното място до него (с което подобри мнението ми за себе си), затова Франческа трябваше да се настани в креслото срещу нас. Чувството ми на превъзходство умря много бързо, когато тя седна и кръстоса крака.
Нямах нужда от огледало, за да знам, че току-що цялото ми лице е пламнало в червено. Роклята едва покриваше бедрата й и не оставяше нищо на въображението. Боунс сви пръстите си около моите и ги стисна. Ръката му бе още топла от докосването ни отпреди миг. И ето че отново трябваше да ме стисне, защото иначе щях да скоча от мястото си и да й направя от якето ми чифт бикини.
— Всички знаем защо сме тук — каза той с невъзмутим тон, като че ли Франческа не му бе показала подрязаните си храсти преди миг. — Не е тайна, че преследвам Хенеси, а ти си от неговата свита, Франческа. Знам, че двамата не сте близки, но все още за най-голямо провинение се смята предателството спрямо господаря. Не прави тази грешка. Аз искам да го убия и всяка информация, която ми дадеш, ще бъде използвана за тази цел.
Точно така, момче! Дойде си направо на думата и й даде да разбере, че прелестите й не са те разсеяли! Довечера определено ще ти излезе късметът!
Франческа се усмихна.
— Че защо иначе бих дошла тук, ако не искам да го убиеш? Ако не бях убедена, че ще успееш, нямаше да рискувам. Знаеш, че го мразя от деветдесет и три години. Откакто ме отвлече от манастира ми и ме превърна във вампир.
— Била си монахиня? — попитах невярващо, оглеждайки отново роклята й, за да се уверя, че не съм недоразбрала. — Шегуваш се.
— Боунс, тя защо е тук? Защо трябва да присъства? — настоятелно попита Франческа, пренебрегвайки ме напълно.
Той я погледна с блестящи смарагдовозелени очи.
— Тя е тук, защото аз искам да е тук, и това не подлежи на обсъждане.
Това изявление, освен секс, току-що му спечели и свирка. Не че имах нещо против, ако трябва да бъда честна. Открих, че това ми харесва. Явно в стаята бяхме две курви.
— Искам Хенеси мъртъв — заключи Франческа, след като загуби състезанието по вторачване срещу Боунс. — Прекалено дълго ми бе господар.