Това ме обърка.
— Какво има предвид тя, какъв господар? — попитах Боунс. Нима тя бе робиня? А аз си мислех, че Хенеси не може да ми падне повече в очите.
— Вампирското общество е с пирамидална йерархия — обясни ми той. — Влиянието на клана зависи от силата на водача й — господаря. Всички, които са създадени от този господар, му служат. Нещо като феодализъм. При феодализма господарят е отговорен за добруването на хората, живеещи в земите му, но в замяна хората му дължат преданост и част от приходите си. Подобно е и при вампирите, но с малки разлики.
Това бе новост за мен и ми прозвуча варварско.
— Тоест, вампирското общество е нещо като дистрибуторска компания и секта, събрани в едно.
Франческа промърмори нещо на испански, което не прозвуча като любезност.
— Говори на английски и си спести сарказма — рязко й рече Боунс.
Огромните й черни очи премигнаха гневно.
— Ако не знаех какъв мъж си, щях да си тръгна на мига.
— Но ме познаваш — небрежно отвърна той. — И ако съм решил да опиша и обясня нашия свят на жената, с която съм, това не значи, че не приемам положението ти достатъчно сериозно. Наистина трябва да уважаваш Кат малко повече. Благодарение на нея най-голямото ти желание едва не се сбъдна и Хенеси за малко да се превърне в прах.
Франческа се разсмя на думите му.
— Ти си повръщачката?
Не знаех дали такава дума съществува, но схванах какво иска да каже. Хубав начин да стана известна, няма що.
— Аз съм.
Тя още се усмихваше. Така изглеждаше още по-неотразима. Заради бледия мургав тен кожата й изглеждаше като направена от тъмни диаманти.
— Е, nina, това те издига в очите ми. Хенеси не говори много за теб. Беше прекалено ядосан и унижен. Беше истинско удоволствие да го наблюдавам.
— Той знае ли колко много го мразиш? — попитах скептично. — Защото, ако знае, как ще се доближиш достатъчно до него, за да ни помогнеш?
Тя се приведе напред. Движението позволи да се надникне още по-дълбоко в деколтето й. Опитах да не гледам натам, но мили Боже! Те бяха толкова напращели.
— Хенеси много добре знае, че го мразя, но и преди съм успявала да крия неща от него. — Тя замлъкна и многозначително се усмихна на Боунс, а аз отново едва се удържах. — На него му харесва да ме държи, защото знае колко ненавиждам факта, че съм негова. Вампирите могат да напуснат господаря си само ако спечелят двубой срещу него, ако друг господар ги откупи или ако бъдат освободени като жест на добра воля. Хенеси е прекалено силен, за да го надвия, добрата воля е чуждо понятие за него и никога няма да позволи на друг вампир да ме откупи. И въпреки това изобщо не подозира, че мога да го предам. Мисли, че прекалено силно се страхувам от онова, което може да ми стори, ако ме хване.
Мъркането на гласа й само направи казаното по-смразяващо. Тя знаеше от личен опит на какво е способен Хенеси и въпреки това беше готова да рискува. Може би не биваше толкова прибързано да омаловажавам предложението й. Човек трябва да се възхищава на подобна решителност. Без значение дали вървеше в комплект с липсващи бикини.
— Тогава с теб имаме нещо общо — казах, преди да погледна към Боунс и да се изсмея иронично. — Е, имам предвид нещо друго. И аз искам Хенеси мъртъв. Повече не ни е нужно да знаем една за друга, нали?
Тя ме погледна с очите си с цвят на коняк и повдигна рамо.
— Si30. Предполагам, че си права.
Боунс и Спейд се спогледаха. Стори ми се, че вампирът със стърчащата коса се усмихна.
— Като изключим очевидното, какво ще искаш в замяна на осигурената информация, Франческа? — попита Боунс, връщайки се на темата.
— Да ме вземеш — мигновено отвърна тя.
— Това няма да стане! — изплюх думите, стискайки го собственически.
Три чифта ококорени очи се вторачиха в мен. Тогава осъзнах, че това, което бях стиснала, не е ръката му.
Спейд се разсмя, а аз отново се изчервих като домат, отдръпвайки ръката си, като устоях на желанието да седна върху нея за свое собствено добро. Мили Боже! Какво ми ставаше?
Боунс изви устни, но не се присъедини към Спейд, на който от смях му потекоха сълзи.
— Тя нямаше това предвид, сладурче — отвърна той с внимателно премерен неутрален тон. — Франческа иска да каже, че когато господарят й умре, тя желае да мине под моя закрила. Би могла да стане от моите хора, тоест да „я взема“. Въпреки че все още съм под владичеството на Иън, той от много, много дълго време не е упражнявал властта си над мен, затова и не съм си правил труда да го предизвиквам на двубой, за да си стана сам господар. Така имам повече свобода и именно заради споразумението ни няма да имам нужда от съгласието му, за да прибера Франческа под крилото си. Въпреки че при нормални обстоятелства би трябвало да му поискам разрешение.