Глава 8
Боунс пристигна в десет сутринта. Излязох навън да гледам как хеликоптерът се приземява, управляван от Купър. Боунс слезе пръв, после се показаха майка ми, Родни и Купър, който изглеждаше призрачно блед. Затова пък майка ми направо сияеше.
— Това пътуване бе много познавателно — бяха първите думи на майка ми. — Катрин, никога не си ми казвала, че колкото и пъти да отрежеш част от тялото на вампира, тя се възстановява.
Очарователно.
— Май не е необходимо да те питам дали си прекарала добре — промърморих аз. — Предполагам, че оттук нататък ще ти е по-лесно при избора на коледни подаръци.
Тя се намръщи.
— Трябва ли винаги да остроумничиш? Няма значение, уморена съм и искам да поспя.
Протегнах ръка.
— Спалните помещения на войниците се намират ей там.
— Много добре си спомням какво представляват те от времето, когато се захвана с Дон. Все едно че спиш в ковчег и тъй като не съм вампир, смятам да мина без тях.
— Мамо. — Неволно стиснах зъби. — Това е само временно. Скоро ще ти намерим нов дом. Бих те поканила да поживееш с мен и Боунс, но отново ще си обкръжена с вампири.
— Мога да отседна в хотел — настоя тя.
— И ще се регистрираш със същото име, което е известно на Макс? — отвърнах. — Не. Дон ще ти издаде нов документ за самоличност и ще ти намери нов дом, а дотогава…
— Тя може да поживее у нас.
Предложението не дойде от Купър. По време на нашия разговор той съсредоточено изучаваше земята в краката си. На лицето на Боунс се изписа изненада.
Родни сви рамене.
— Къщата ми е на около два часа път оттук. Аз не се задържам много там, тъй като често пътувам, и ще бъде в безопасност, докато чичо ти й намери нещо подходящо, Кат.
Отвърнах с въздишка:
— Родни, благодаря ти за предложението, но…
— У вас няма разчленени тела, нали? — прекъсна ме майка ми. — Не искам да отворя хладилника и да намеря нечия глава вътре.
Родни се разсмя.
— Не, Джъстайна, домът ми не прилича на леговището на Джефри Дамър8.
Тя огледа преценяващо сградата, после отново Родни.
— Ако трябва да избирам между казармените спални помещения в сграда, където има новосъздаден вампир, и домът на гул, предпочитам второто. Катрин, надявам се, че някой от войниците ти ще ни закара дотам?
Майка ми тръгна към спалните помещения, а Родни я последва. Край с него, мъртъв е — помислих си и това нямаше нищо общо с факта, че е гул.
Боунс ги проследи с поглед, после се обърна към мен.
— Тази жена ме плаши.
— Аз се чувствам така цял живот — промърморих в отговор.
Той ме погледна предпазливо. Несъмнено се чудеше дали ще започна отново да роптая, че се е отнесъл с мен като с дете, но аз нямаше да го направя. Все още не бях съгласна с мотивите му, но откровенията на Анет бяха докоснали някаква струна в мен. Връзката ми е Боунс струваше много повече от наранената ми гордост от постъпката му. Трябваше да изгладя този проблем, а избягването на темата или хленченето не бяха начина да го постигна.
Въпреки това се чувствах неловко и не знаех как да се държа. Даже не бях го посрещнала подобаващо. Обикновено го целувах, но сега това не ми се стори уместно. Така че пъхнах ръце в джобовете си и запристъпвах от крак на крак.
— И така…
След първата дума млъкнах. Боунс се усмихна иронично.
— Това е по-добре, отколкото „обирай си крушите“.
— Разбирам защо постъпи така, но трябва да намерим друго решение за подобни проблеми — казах на един дъх. — Имам предвид защитата на другия от обстоятелства, за които считаме, че няма сили да се справи. Преди години сметнах, че ти не можеш да се оправиш с Дон и майка ми, затова избягах, а трябваше да ти се доверя ти сам да вземеш решение. Точно както ти трябваше да оставиш на мен да реша дали да присъствам.
Боунс изсумтя:
— Аз те оставих сама за една нощ, а ти избяга от мен за цели четири години. Как можеш да сравняваш двете неща?
Усетих, че се изчервявам.
— Е, не… ъъъ… имам предвид, че принципът е същият — заекнах аз. — Това, което направих, беше погрешно и глупаво, и честно казано, искрено съжалявам. Но снощи ти не ми даде право на избор, Боунс.
Замълчах и си поех дълбоко дъх, като се опитах да изразя с поглед онова, което ми бе трудно да предам с думи.