— И аз се радвам, че е при мен — подсмръкнах аз. — Както и че ти си тук. Как се чувстваш?
Хуан се ухили с обичайната си непристойна усмивка, което ми напомни, че превръщането във вампир не променяше характера на човека.
— Чувствам се прекрасно, а ти ми се струваш още по-хубава, като те гледам с новите си очи. Само си виж кожата! — Той докосна с пръст бузата ми. — Magnifico11.
— Приятел, не я докосвай повече.
Боунс леко го бутна, принуждавайки го да отстъпи крачка назад. Хуан не престана да се усмихва.
— Трябва да ти благодаря за много неща, amigo, но най-вече за това. Ти направи жените още по-привлекателни за мен. Техният аромат! Туптенето на сърцата им! А какъв вкус имат… — Той затвори очи. — Delicioso12.
Погледнах невярващо Боунс.
— Превърнал си го в нещо по-лошо от прасе!
Той сви рамене.
— Просто е малко объркан от изострените си сетива, но ще свикне. Или ще го кастрирам, ако се самозабрави и реши, че може да ти опипва дупето. Да не мислиш, че съм сляп? — Той плесна ръката на Хуан, оказала се сякаш случайно близо до бедрото ми. — Научи се да се контролираш, amigo.
— Querida — Хуан ме целуна по бузата, този път с уважение. — Вече не съм подвластен на глада и мога отново да се бия. Той ми даде нови сили… и аз не смятам да ги пилея.
Една от девойките, които гледаха телевизия, мина през залата, като кокетно се засмя, вперила поглед в двамата мъже. Хуан веднага застана нащрек, сбърчи нос, а в очите му лумнаха зелени пламъци.
— Като говорех да не ги пилея… — Той ме целуна за последно по бузата и с широка усмивка тръгна след девойката.
— Ta rubra, por favor… почакай. Гладен съм, а пък и съм много податлив на ласки. Можеш да ме уговориш за всичко…
— Дотук беше със самоконтрола — отбелязах сухо. — След седмица ще има харем.
Боунс остана загледан след Хуан, който така сгуши глава до врата на блондинката, че едва ли ставаше дума само за глад.
— Той е добър човек. Ще се научи.
— На какво? — Поне вече не може да се зарази от някоя болест или да зарази някого, помислих си. Превръщането на Хуан във вампир щеше да има това предимство за жените.
Боунс ме прегърна през талията и ме поведе към изхода на това убежище за плътски наслади.
— Ще се научи, че многото жени могат да го задоволят за кратко, но когато се влюби, ще му бъде достатъчна само една, и то завинаги.
Хвърлих му кос поглед.
— Да не се опитваш да ме прелъстиш?
Той се усмихна многообещаващо.
— Разбира се.
Преплетох пръсти с неговите. Да, ситуацията, в която се намирахме, бе много сложна. Някой, на когото вярвахме, желаеше смъртта му, и това бе само началото на нашите проблеми. И все пак, живота си пропиляваха само онези, които не се възползваха пълноценно от времето, с което разполагаха, независимо дали бяха хора, вампири или гули. Или странна смес от двете, като мен.
— Добре.
Глава 28
Чакането бе тягостно за мен. При други обстоятелства щях да се възползвам от тази почивка и да прекарвам повече време насаме с Боунс. Но да оглеждам подозрително всички около мен, когато изляза от спалнята, не беше моята представа за отдих. Знаех, че за Боунс е още по-тежко. Аз поне не бях емоционално обвързана с предателя, който и да беше той.
Сутринта, по време на закуската, Боунс повиши мизата. Докато хрупах пържени филийки, той небрежно спомена на Зиро, че в Рино температурата сигурно е по-приятна в сравнение с тук, в Уистлър, Британска Колумбия. Всички наши заподозрени бяха достатъчно близо, за да чуят.
Що се отнася до Док, той се държеше странно. Няколко пъти го видяхме да се мотае, въоръжен с прословутите си пистолети, близо до коридора, който водеше към килията на Тейт, като дъвчеше незапалена цигара и оглеждаше всичко наоколо с прецизността на хирург. Появяваше се безшумно като сянка зад гърба ми всеки път, когато Боунс го нямаше. Когато Боунс се появеше, Док се изнизваше възпитано, но преднамерено бавно, като гледаше да остане наблизо.
Това ми лазеше по нервите. На Боунс също не му харесваше, но не искаше да се конфронтира с Док или да му покаже, че поведението му го безпокои. Вместо това, той се усмихваше и казваше нещо от сорта: „О, ето и теб, приятелю“ с толкова лек и нехаен тон, че едва се сдържах да не му изръкопляскам. Може би, ако поживеех още няколко века, аз също щях да придобия такива добри актьорски способности.