Фредерик Бегбеде
Най-гадната новела в този сборник
Предупреждение: някои пасажи от този текст са в състояние да накърнят чувствителността на нашите най-романтични читатели.
Чувствам, че отново ще се разплача, ако се върна към тази история. Ала на всяка цена трябва да я разкажа: има хора, които биха могли да се поучат от моя пример. Така поне ще живея с илюзията, че не съм съсипал за нищо най-прекрасната любовна история в моя живот.
Всичко започна с една шега. Помня го, сякаш беше вчера. Попитах я какво би направила, за да докаже своята любов. Тя ми отвърна, че би направила всичко. Тогава аз се усмихнах и тя също се усмихна. Колко безразсъдни сме били.
Естествено от този момент всичко тръгна наопаки. Преди това непрекъснато правехме любов, без да му мислим. Нямахме нужда от друго доказателство за любовта. То е като да изпиеш чаша вода — само че вкусът е по-силен и през цялото време си жаден. Достатъчно бе тя да ме погледне и моят малък приятел веднага се събуждаше. Тя разтваряше устни; аз поставях моите върху тях; езикът й започваше да гъделичка венците ми и имаше вкус на ягода; аз прокарвах пръсти в ухаещите й коси; тя започваше да гали кожата под ризата ми; дишането ни се учестяваше; разкопчавах сутиена й с черна дантела, за да освободя връхчетата на гърдите й; те имаха вкус на бонбони „Крема“: тялото й беше същинска сладкарница; на самообслужване; бърза закуска, в която обичах да прекарвам времето си, да се шляя, да се колебая между влажните й гащички и четния й брой гърди; когато целуваш с език, накрая нещата излизат от контрол; после напред и назад; докато се изпразвах, крещях името й; а тя моето.
Точката и запетаята са нещо много еротично.
Просто си бяхме една нормална влюбена двойка. Нещата се обърнаха в момента, когато решихме, че любовта се нуждае от доказателства. Сякаш това да я правим не беше достатъчно.
В началото нямаше нищо страшно. Тя поиска от мен да спра да дишам за една минута. Успеех ли, това означавало, че я обичам. Беше лесно. След това ме остави на мира за няколко дни. Ала тогава аз поех инициативата.
— Ако ме обичаш, постави пръста си в пламъка на свещта, докато ти кажа да го махнеш.
Обичаше ме, нямаше никакво съмнение. И двамата се забавлявахме, докато промивах мехурчето върху показалеца й. Това, за което тогава не си давахме сметка, бе, че сме пъхнали пръст в един адски механизъм.
И така всеки на свой ред. Наддаването не закъсня. За да й докажа любовта си, трябваше последователно:
— да оближа клозетната чиния;
— да изпия пикнята си;
— да прочета до края романа на Клер Шазал1;
— да си покажа ташаците по време на делови обяд;
— да й дам сто хиляди франка, без да имам право да я чукам;
— да получа чифт плесници пред кафене „Марли“, без да протестирам;
— да стоя затворен в килера прав в продължение на десет часа;
— да ходя с щипки за хартия на връхчетата на гърдите;
— да се облека в женски дрехи вечерта, когато тя бе поканила на гости приятелките си, и да им сервирам на масата.
От своя страна, за да проверя дали тя ме обича, аз я принудих:
— да изяде кучешко лайно на улицата;
— да носи в продължение на три дни изкуствен фалос в задника, без да може да отиде по нужда;
— да изгледа до края последния филм на Льолуш;
— да пробие клитора си без упойка;
— да отиде заедно с мен на събиране и да гледа как свалям всичките й приятелки, без да реагира;
— да се остави на кучето, чието лайно бе изяла;
— а стои цял ден завързана за светофара само по бельо;
— да се маскира като кучка вечерта на рождения си ден и да приема гостите лаейки;
— да отиде до „Режин“2 завързана с кучешки нашийник.
Няма съмнение: кажи-речи си бяхме обявили война. Само че дотук бяха само ордьоври. Занапред по взаимно съгласие решихме в нашите любовни изпитания да вземат участие и други лица.
Една вечер я заведох при приятели садисти. Тя беше със завързани очи и с белезници на ръцете. Преди да позвъня, й припомних правилата на играта:
— Ако започнеш да молиш да спрат, това ще означава, че не ме обичаш.
Само че тя това си го знаеше наизуст.
Тримата ми приятели отначало разрязаха дрехите й с ножица. Единият от тях държеше ръцете й зад гърба, а другите двама пореха роклята й, сутиена и чорапите. Тя трепереше от уплаха, чувствайки допира на студения метал до кожата си. Когато остана гола, започнаха да я опипват навсякъде: гърди, корем, задник, вулва, бедра, след това й се изредиха и тримата, отначало с пръсти, а после наистина, първо поединично, накрая едновременно (единият в устата, другият във вагината, третият в ануса и всичко това при пълна съгласуваност). Когато се изпразниха едновременно, дойде ред на сериозната работа.
1
Телевизионна водеща на канал TF1, авторка на романи, последният от които е озаглавен Защо да страдаме? — Бел.прев.