Ръцете й бяха завързани над главата за халка в стената. Свалиха й превръзката, за да може да вижда бича, нагайката и ремъците, сетне краката й бяха стегнати с въжета за стената, а очите й отново завързани. Бичувахме я четиримата в продължение на двадесет минути. След края на упражнението трудно можеше да се каже кой е по-изморен, изгубилата дъх от молби и писъци жертва или изтощените от размахване на камшиците палачи. Ала тя издържа, следователно ме обичаше.
За да отпразнуваме това, я жигосахме с нажежено желязо върху дясната страна на задника.
След това дойде моят ред. Тъй като я обичах, трябваше да понеса всичко, без да ми мигне окото. Танто за танто. Тя ме заведе на вечеря с един от нейните „бивши“ — с други думи тип, когото ненавиждах. Когато приключихме, тя му каза:
— Любов моя, да знаеш, не съм те забравила.
После продължи, като кимна към мен с глава:
— Този палячо никога няма да замести онова, което преживяхме заедно. Впрочем, той е такова нищожество, че може да ни гледа как правим любов, без да си мръдне пръста.
Останах седнал на мястото си, докато тя яхаше моя предшественик и най-зъл враг. Целуна го право по устата, като го галеше по чепа. Той гледаше сащисано към мен. Тъй като изобщо не реагирах, той влезе в играта и скоро я набучи на шиша си. През целия си живот не съм страдал така. Искаше ми се да умра на място. Не преставах обаче да си повтарям, че това страдание е доказателство за моята любов. Когато двамата едновременно стигнаха до оргазъм, тя се обърна към мен изтощена, потна и ми каза да си вървя, тъй като имали желание да продължат насаме. На това място аз се разридах от ярост и отчаяние. Замолих я:
— Милост, по-скоро ми отрежи един пръст, но не прави това!
Тя взе, че се хвана за думата. Моят съперник бе този, който ми ампутира една фаланга от малкия пръст на лявата ръка. Беше ужасно, но не толкова, колкото да ги оставя сами. И освен това да не можеш да се почешеш по лявото ухо не е чак такава жертва, колкото да ти сложи рога някакъв тъпанар.
От този момент насетне нашата любов започна да се нуждае от все повече доказателства.
Аз я накарах да прави любов с един серопозитивен приятел без презерватив (по време на една дивашка нощ).
Тя ме помоли да направя свирка на баща й.
Аз я накарах да проституира на авеню „Фош“. В резултат я прибраха ченгетата и бе изнасилена колективно от целия полицейски участък и от неколцина бездомници, без аз да си мръдна малкия пръст, тъй като тя ми го бе отрязала. Тя ми навря разпятие в задника по време на опелото на сестра ми, чийто труп преди това се наложи да прескоча.
Аз изчуках пред нея всичките й най-добри приятелки.
Тя ме принуди да кумувам на бракосъчетанието й със сина на някакъв богат борсов посредник.
Аз я затворих в мазе, пълно с плъхове и тарантули.
Не бива да пропусна и най-страшното: тя се оказа толкова извратена, че ме принуди да вечерям на четири очи с Роман Боренже3.
В продължение на една година ние извършихме всичко, всичко. До такава степен, че ни се изчерпи въображението.
Сетне един ден, когато дойде моят ред да я изпитвам, аз открих върховното доказателство за любовта. Онова, което щеше да означава, че тя ме обича за цял живот.
Не, не я убих. Прекалено просто би било. Исках тя да страда до края на дните си, за да ми удостоверява във всеки един момент своята абсолютна любов чак до смъртта.
Ето защо я напуснах.
Поради което тя никога повече не ме видя.
С всеки изминал ден всеки от нас страда все по-силно за другия. Плачем един за друг вече години наред. Ала и тя като мен знае, че инак не може и да бъде.
Нашето най-силно доказателство за любовта ни бе никога повече да не се виждаме.
3
Френска актриса, изпълнила главната женска роля в „Диви нощи“ на Сирил Колар. — Бел.прев.