Жената вдигна чаша, усмихна се и заговори. После отпи няколко глътки. От виното на Джералд. Задушевността на този най-обикновен незначителен ритуал едва не подлуди Лора. Очите й се напълниха със сълзи. И, естествено, нито видя, нито чу стария господин Лили от „Лабурнъм Вилас“, който мина покрай къщата със своето коли.
Ейми съвсем ясно си спомняше мига, когато усети, че са започнали да я възприемат като слугиня. От няколко месеца живееше при зълва си и от самото начало, водена от ясното съзнание, че не е в състояние да подпомага домакинството финансово, се опитваше да бъде полезна, с каквото може.
Въпросният миг бе част от един слънчев майски следобед. Хонория седеше на бюрото, заобиколена както обикновено от генеалогически схеми, стари писма и други документи, свързани с родословното дърво на фамилията Лидиърд, и книги, посветени на хералдиката. Звънецът на входната врата току-що бе иззвънял. Ейми остави калъфката, която кърпеше, хвърли поглед към широкия гръб на Хонория, понечи да се изправи, но се поколеба. Хонория дори не се обърна. Само раздразнено махна с ръка по посока на звука.
До този момент Ейми защитаваше достойнството си, възприемайки своите непрекъснато увеличаващи се задължения в къщата като начин „да бъде полезна“, което си беше точно така. Един месец след преместването си пое изцяло пазаруването (ежедневно в селския магазин и веднъж седмично в Костън), поддържането на градината, събирането на дърва за котлето на парното, прането и гладенето, а освен това помагаше и на Хонория в проучванията й. Но имаше някои неща, които не би трябвало да прави. Задължения, които биха я наред или наравно със слугите. Макар и не кръвна роднина, Ейми все пак носеше името на починалия си съпруг и беше част от фамилията Лидиърд, следователно бе недопустимо да се занимава със слугинска работа. За целта веднъж седмично използваха услугите на госпожа Бънди — тя вършеше така наречената „груба работа“.
В редките случаи, когато имаха гости, Хонория не разрешаваше на Ейми дори да вдигне от масата чашите за чай.
— Все едно — сподели Ейми в един от тайните си разговори със Сю — веднага ще ни повярват, че крием в кухнята две слугини, едната черна, другата бяла.
Сю кимна разбиращо и отбеляза, че никога не е виждала по-голям сноб от Хонория.
Ейми не беше съгласна. Да наречеш Хонория сноб, е все едно да кажеш, че Александър Велики е имал известна склонност да доминира. Благоговейното преклонение, което зълва й питаеше към своето положение в обществото и към мястото на нейните предци в историята на Англия, бе просто неописуемо. Според Ейми дори граничеше с лудостта. Откакто бе починал брат й, Хонория ревностно бе посветила цялото си време на проучването на родословното си дърво, подкрепяйки всяко откритие с колкото се може повече неопровержим доказателствен материал — в търсенето, на който отскоро се бе включила и Ейми.
Множество кашони, пълни с купчини картончета, омотани с ластичета, свидетелстваха за невероятното старание да се измъкне максимална информация от всеки източник. Огромен бял кадастрон с формата на квадрат, затиснат с тежести в ъглите, беше постоянно разгърнат на грамадна маса. Върху него постепенно се оформяше родословното дърво. Хонория възнамеряваше, след като го завърши, да намери професионален калиграф, който да прехвърли данните върху най-фин пергамент; да го обточи със златно паспарту, да го сложи в рамка и да го окачи на централно място в къщата.
На Ейми отдавна й беше омръзнало всичко това. Неведнъж се бе чудила как Хонория бе развила тази мания, защото в рода нямаше друг с подобни интереси и поведение. Ралф (или Рейф, както държеше да го нарича сестра му) нямаше никакво съзнание за класова принадлежност. Беше готов да говори с всекиго най-непринудено и приятелски. За разлика от сестра си той просто обичаше хората.
Докато Хонория ги презираше. Особено по-ниско поставените. „Противни варвари, развъждащи се като бактерии в окаяните си колиби“ — бе едно от най-меките й изказвания. С какво пренебрежение гледаше на тях от висотата на своя аристократичен дух! Нещастна паплач. Ралф се надсмиваше над тия глупости и му беше непонятна сериозната реакция на Ейми, която смяташе, че упорито отстояваната от Хонория идея за „естествения аристократизъм на кръвта“ далеч не е смешна. Намираше я дехуманизираща, намирисваща на евгеника3, опасна като теорията за лидерите по рождение и смразяващите опити за социално инженерство4.
3
Наука за подобряване на качествата на род или вид чрез специален подбор на родителите. — Бел.прев.
4
Управление на човешки същества в съответствие с тяхното място и функцията им в обществото. — Бел.прев.