Тома заби наслуки мишката в едно особено живописно петно и цъкна с десния бутон. Показа се второ изображение, горе-долу като първото.
— Така! Добре. Това е фината структура. Сега още веднъж, да изкараме още по-фината.
Той повтори операцията.
— А сега давай с левия бутон.
Тома цъкна с левия бутон и изведнъж някъде от дъното на стаята се чу тихичко бръмчене на компютърно захранване — и той едва сега си даде сметка, че то си е бръмчало и досега през цялото време, но по-тихо и по-басово, а сега сякаш машината се е натоварила с някакви тежки сметки. Той вдигна очи по посока на звука и видя сив неугледен шкаф, горе-долу колкото хладилник, с няколко светодиода на предния панел.
— Това е суперкомпютърът — обясни Мария, улавяйки погледа му. — Между другото, той се води на секция „Теория на хаоса“ и по идея трябва да стои долу при тях. Сложиха го тук с цел максимална секретност… да, да, нашата работа е най-свръхсекретната в целия институт! За нас знаят само четирима от борда на директорите на „ЯТАГАН“, един от вицепрезидентите на „Св.Димитър Общи“ — и шефът, естествено…
— А какво смята компютърът? — оживи се веднага Тома, игнорирайки секретно-застрахователната тематика.
— Как да ти го обясня, като и аз не съм много в час? — отвърна Мария. — Само някакви общи приказки подочух от Лука. Това шареното на екрана е фрактален граф. В него ние избираме опорен възел, а после машината претърсва неговата околност за комбинации с висока енергия на връзката и ниска взаимна ентропия. Тук имаше нещо за разслоени пространства, за изображения на Кохонен19, запазващи топологията, ама аз като съм си без акъл и образование…
Тома с неудоволствие трябваше да си признае, че акълът и образованието не му стигат и на него.
— А на практика? — попита той. — Какво означава това на практика?
— Ей сега ще видиш, още малко остана. Я по-добре, докато чакаме… — и Мария сипа уиски в химическите стъкларии, подаде едната на Тома и ги чукна за наздраве, след което с едно надигане пресуши поне петдесет драма. — Блага работа е това уиски…
В този момент някъде откъм монитора се чу противно бипване. Мария заряза уискито, хвана мишката и цъкна няколко пъти по менютата.
— А… Идеално! Лу… Тома, ти си гений! Направи го!
— Къде? Кое?
— Ето това — Мария гордо показа един прозорец, в горната част на който се червенееше самотна фраза: „ШНОРХЕЛ НА РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ“.
— Ъ? — зяпна Тома и направи гримаса, сякаш фразата е била употребена по адрес на самия него. — Само за това ли мъчихме машината?
— Как така „само“? — повиши глас Мария. — Ако искаш да знаеш, колкото по-малко версии изкара компютърът, толкова са по-добри. Аз няколко дни се мъчих — и все ми изплюваше списъци по половин метър дълги, и там все разни психарщини… А ти от първия път удари десетката. Само че… — за миг Мария замря и се замисли. — Ще трябва малко да го преправим. И така не е зле, но революционното движение нещо не ми се нрави, то през последните години не се котира високо… Затова ще наложим върху него профилите на клиентите, това поне знам как се прави.
Мария отново се заигра с менютата. Мярнаха се някакви списъци, графики и социологически баници. След няколко секунди отдолу се появи нова версия: „ШНОРХЕЛ НА ПРАВОСЪДИЕТО“.
— И все пак — не издържа Тома — за какво служат тия идиотщини? Какъв е смисълът?
— Смисълът? — повтори Мария. — Всякакъв може да бъде смисълът. Ето, да кажем… какво е това шнорхел? Нещо, през което дишаш, ако си се потопил под водата. Както, според читанките по история, нашите прадеди славяните са се криели по няколко часа на дъното на блатото, без да мърдат, дишайки само през една тръстика, която се подавала на повърхността… И така, смисълът: правосъдието се е скрило надълбоко, притаило се е, нито се вижда, нито се чува, по повърхността на блатото — никакви следи от него, никакви мехури и вълни, изобщо — все едно го няма; но нали все пак трябва да диша отнякъде, да черпи ресурси от горния свят? И ако човек се вгледа по-внимателно, все пак ще види нещо отгоре да стърчи. Това е шнорхелът на правосъдието. По дефиниция! А въпросът на кой точно деятел правосъден, или на кое звено от системата да бъде лепнат тоя етикет, не е принципен: тук вече всичко зависи от тактиката на клиентите, ще го изясним идната сряда, когато шефът строи на килима в кабинета си главните редактори от холдинга „Безсмислен труд“. Тия редактори, под секрет казано, са големи брусове, страшно бавно загряват под каква форма да пуснат в обръщение езиково-инженерните изрази. Миналия път да речем, когато трябваше да се разпространи формулата „дистрибутори на индулгенции“, се наложи ние тук да им напишем няколко статии и материали с този израз употребен вътре, че да зарибим с него аудиторията по оптималния начин…
19
Теуво Кохонен — финландски учен, автор на класически трудове в областта на невронните мрежи. Бел.авт.