Скоро екипажът на „Черната стрела“ ясно различи на фон а на заревото два кораба, които изглежда, че се бяха отделили от кервана и плуваха срещу шхуната. По-близкият от тях, малка бригантина16, се намираше само на около пет шест кабелтови17 от шхуната. Другият кораб, с екипировка на военна корвета, се виждаше на половин миля18 зад първия.
Дори отдалеч се забелязваше, че мачтите на корветата са повредени в бой, а платната на бригантината — съдрани и измачкани. Във вечерната тишина се разнасяше глух тътен от артилерийска престрелка. Настъпилото затишие пред буря застави двата пострадали кораба, а също така и шхуната на Бернардито, да легнат в мъртъв дрейф19. Далечното зарево хвърляше неподвижните черни сенки на трите кораба върху повърхността на океана, а буреносният облак вече забулваше луната.
— Леопарда надушва плячка! — прошепна Пю на приятеля си Джейкъб. — проклет да съм, ако не се изхитри да намери печалба и в чуждата битка. Готви се за служба, стари кашалоте! Най-сетне и ние дочакахме истинска работа.
Капитан Бернардито Луис ел Гора беше опитен пират, отчаяно смел и безмилостно жесток в боя. В същност той се казваше Бернардо. Но умалителното му прозвище, свидетелствуващо колко отрано бе започнал морските си подвизи, си остана свързано с него за цял живот. Във времената на Кортес или Писаро20 може би щеше да запише името си в кървавите страници на историята на завладяването На Мексико, Бразилия или Перу, но той се беше родил в онзи век, когато, белите петна по глобуса изчезваха с бързината на топящия се пролетен сняг, а остиндийските, южноафриканските и други търговски компании бяха затвърдили властта си над завзетите презокеански владения и разбойничествуваха в тях под закрилата на държавните закони на своите страни.
Бернардито сметна, че превръщането на кръвта и потта на колониалните роби в злато е тъмна и не твърде почтена работа. По-доходно и по-просто е да измъкваш това злато направо от джобовете на търговците! Неговата шхуна с шепата отчаяни главорези, които никога не се вглеждаха в бъдещето по-далеч от двата най-близки часа, причини във води? те на Средиземно и на съседните нему морета такива загуби на търговските кораби, че със залавянето на пирата Бернардито едновременно се заеха английските, френските, испанските и турските власти, като не смятаме частните мореплавателни компании и отделните морски ловци на награди. Бернардито ловко се бе изскубвал от всичките си многобройни преследвачи, които без съмнение биха хванали смелия пират, ако можеха да действуват съгласувано помежду си, и сега, след като се измъкна изпод самия нос на шарещите съвсем наблизо военни кораби, направляваше шхуната си в този далечен индийски рейс.
Но този път боговете на успеха, изглежда, бяха лишили едноокия капитан от милостините си. Още преди рейса той за пръв път в своя богат сър събития живот разкри на кораба заговор, насочен срещу него. Някой действуваше сред екипажа предпазливо и настойчиво. Ала като обезвреди затворниците, капитанът загуби и своя най-предан моряк — Фернандо Диас. Бернардито се досещаше, че тайната пружина на несполучливия заговор беше не някой друг, а помощникът му Леопард Грели, човекът, когото той прие на борда на „Черната стрела“ преди три години. Сега, използувайки болестта на капитана, Джакомо Грели, както изглежда очакваше само удобен случай, за да стане самият той главатар на шийката и капитан на „Стрелата“.
Свестявайки се в каютата си от тежкия унес, Бернардито се повдигна на лакът. В каютата нямаше никой. През прозореца се виждаше само гърбът на моряка при кормилното колело.
Бернардито натисна едно копче в стената. От отворилото се скривалище той измъкна една кожена торбичка и изсипа върху одеялото двадесетина скъпоценни камъка в калъфчета о т шведска кожа. След като преброи камъните, той ги прибра в торбичката, затвори скривалището й извика слугата си. Никой не се отзова.
16
бригантина — малък двумачтов кораб, често използуван от средиземноморските пирати. — Б. пр.
19
дрейф — ъгълът между посоката на движението на кораба и неговата ос. Лягам в дрейф — ставам неподвижен. — Б. пр.
20
Кортес (1485–1547) — испански завоевател на Мексико; Писаро (1475–1541) — испански завоевател на Перу. Двамата са се прославили с нечуваните си зверства над населението на покорените земи. — Б. пр.